Решение № 4299 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 655/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. И. С. от гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. А. Павлова, против решение №5694 от 10.12.2025г., постановено по адм. дело №1146/2025г. на Административен съд – Пазарджик. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необосноваността му. Излагат се доводи във връзка с наличието на посочените касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и за разрешаване на спора по същество с отмяната на издадената заповед. Претендира присъждането на направените съдебни разноски за две съдебни инстанции. Представя писмено становище. Ответникът по касационната жалба, кметът на община – Пазарджик, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П. Виячева, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на направените съдебни разноски. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик в производство по чл. 46, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора против заповед №2068/24.09.2025г. на заместник-кмета на Община Пазарджик, с която и е отказано пренастаняване (продължаване на наемното правоотношение) в общинско жилище находящо се в гр. Пазарджик, [адрес]. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, същата е мотивирана, не противоречи на материалноправните разпоредби и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 4 от ЗОС, във връзка с чл. 10 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост на Община Пазарджик и в изпълнение на съдебно решение, с което съдът е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението на И. С.. Съдът е приел, за спорен въпроса дали е приложима хипотезата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС, която предвижда възможност за продължаване на срока на неизтекъл срок на договор за наем. Съдът е съобразил, че са настъпили нови обстоятелства при преценка, а именно И.С. е сключила граждански брак на 18.05.2025г. с С. Н., за когото има подадено заявление, че желае да обитава заедно със С. общинското жилище. Това ново обстоятелство води до ново изследване на правото им на настаняване, а именно да бъде преценен общият им годишен доход, както и притежаваните от двамата жилища, годни за обитаване съобразно изискванията на чл. 14, ал.1, т.1 и т. 5 от Наредбата. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че И.С. не отговаря на чл. 14, ал1, т. 1 от Наредбата, тъй като същата притежава недвижимо имущество, годно за постоянно обитаване, а именно: 1/3 ид.ч. от първи етаж от триетажна жилищна сграда – близнак, югоизточна половина, построена върху 60 кв.м. в парцел VII-10010, в кв. 29 по плана на гр. Пазарджик, [улица] 1/6 ид.ч. от наследствен имот от [улица]от баща й И. С.. Тези обстоятелства се потвърждават от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Административният съд е приел, че И.С. не отговаря на условията посочени в чл. 14, ал.1, т. 5 от Наредбата, тъй като доходите на И.С. и съпругът й са в размер на общо 17 388.43 лева, като една четвърт от тях е 4334.61 лв., която може да покрие разхода за пазарната наемна цена за жилище. Съдът е счел, че административният орган е изпълнил задължението си като е изследвал и усреднил цена за наем между три местни агенции за недвижими имоти и правилно е приел, че месечният наем е във възможностите на семейството. С оглед гореизложеното първоинстанционният е приел оспорената заповед за правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с целта на закона, а именно опазване на общинската собственост и целесъобразното й управление в интерес на обществото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като съдът не е обсъдил в цялост всички доказателства и всички оплаквания в жалбата. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № 2068 от 04.09.2025 г. на заместник-кмета на Община Пазарджик оправомощен със заповед за заместване е отказано пренастаняване на И. И. С. и съпруга й С. Н. Н., в жилище общинска собственост в гр. Пазарджик, [адрес], състоящо се от две стаи, кухня, антре, баня с тоалетна и две тераси, и мазе №4, тъй като не отговарят на условията за настаняване под наем в жилища общинска собственост. В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства, както и са били допуснати до разпит свидетели. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС общинските жилища са за настаняване на граждани с установени жилищни нужди, които в съответствие с разпоредбата на чл. 45а от ЗОбС се определят с наредба на общинския съвет, каквато в случая е Наредба на Общински съвет Пазарджик за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища собственост на община Пазарджик. А с чл. 46, ал. 4 от ЗОС се предвижда, че при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. В чл. 14, ал. 1, е указано, че право да кандидатстват за настаняване под наем в жилище по чл. 43 от ЗОС имат граждани и техните семейства, които отговарят едновременно на условията от 1 до т. 7 от Наредбата. В т.1 е предвидено, че не следва да притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, които отговарят на или превишават нормите за жилищно настаняване, определени в чл. 7 от Наредбата, а в т. 5 е записано, че една четвърт от общият годишен доход на гражданите и техните семейства не може да покрие разхода за пазарната наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите му, съгласно нормите за жилищно задоволяване, определени с чл.7, ал.1 от Наредбата. Определя се пазарна наемна цена за частно жилище като усреднена цена между три местни агенции за недвижими имоти. В настоящият случай, спорен е въпроса дали следва да бъде продължено наемното правоотношение, с оглед наличието на кумулативните предпоставките по чл. 14, ал.1 от Наредбата, в частност наличието на хипотезата на т.1 и т. 5. Административният съд е приел за безспорно, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 14, ал.1, т. 1 от Наредбата, но не съобразил свидетелските показания в цялост, в това число заявеното от свидетеля С. и свидетеля Ц., че в жилището с адрес гр. Пазарджик, [улица]има мухъл и влага, което води до невъзможност да се живее. С оглед въведеното изискване в чл. 14, ал.1, т. 1 от Наредба е следвало да бъде изследван въпроса дали жилището е годно за обитаване, с оглед събраните по делото доказателства. Също така съдът в мотивите си не е обсъдил задълбочено възрженията на жалбоподателката, а е възприел изцяло установеното от административния орган. На следващо място административния съд не е отговорил на възраженията и твърденията на жалбоподателя, които имат значение за правилното решаване на делото. Не е обсъдил твърденията на процесуалния представител изложени в писмените бележки отнасящи се до това, че на служителите извършили проверка на място не им е бил осигурен достъп до жилищата, поради което не е ясно по какъв начин е прието, че жилищата са годни за обитаване, като от разпитания свидетел е заявил, че е посещавал имота на [улица] твърди, че същият не е годен за ползване, поради наличието на влага, мухъл и паднала мазилка. Също така не е налице и обсъждане на направеното възражение в жалбата, че притежаваните идеални части от недвижимите имоти не могат да задоволят жилищните нужди на двучленно семейство с оглед разпоредбата на чл. 7 от Наредбата. Съдът не е анализирал акуратно хипотезата на чл. 14, ал.1, т. 5 от Наредбата, а именно дали правилно е определена пазарната наемна цена за частно жилище, което да съответства на нуждите им, съгласно нормите за жилищно строителство, а от там да се прецени дали едната четвърт от общия годишен доход може да покрие този разход. Предвид необсъждането на аргументи, посочени в жалбата и необсъждане на всички доказателства, касационната инстанция не може да извърши касационен контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Въз основа на гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да отстрани посочените по-горе съществени нарушения. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение