Определение № 357 от 28.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1208/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на И. С. М. и Д. С. М. срещу определение № 264 от 15.04.2020 г. по в.ч.гр.д. №155/2020 на ОС-Кюстендил, с което е потвърдено определението на РС-Дупница от 12.12.2019г. по гр.д. №687/19 г., с което е било спряно производството по преките искове на жалбоподателите срещу ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД за заплащане на застрахователно обезщетение на основание настъпване на застрахователно събитие по ЗП №05012302016000003/05.04.2016: смърт при трудова злополука на сина на ищците С. Д. М. ,поради наличие на висящо производство по спор по чл.200 КТ между същите ищци и „Въгледобив-Бобов дол“ЕООД за заплащане на обезщетение за същите вреди.Претендира отмяна на обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане за извършване на последващи процесуални действия по разглеждане по същество на иска. Ответната страна ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното, с което е било спряно на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК производството по преките искове на жалбоподателите по срещу ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на по 21 000 лева, на основание настъпване на застрахователно събитие по ЗП №05012302016000003/05.04.2016: смърт при трудова злополука на сина на ищците С. Д. М. ,поради наличие на висящо производство по спор по чл.200 КТ между същите ищци и „Въгледобив-Бобов дол“ЕООД за заплащане на обезщетение за същите вреди, съставът на въззивния съд се е позовал на наличие на преюдициалност на изхода по спора по чл.200 КТ за отговорността на работодателя „Въгледобив-Бобов дол“ЕООД по отношение на спора със ЗАД“ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД за заплащане на застрахователно обезщетение на основание настъпване на застрахователно събитие по сключената от страна на работодателя задължителна застраховка срещу риск „трудова злополука“ на работниците и служителите. Изводът е обоснован с общите елементи в правопораждащите спорните права по двете искови производства фактически състави: този на трудовата злополука по чл.200 КТ, наличието на който се явява елемент от фактическия състав, пораждащ функционалната отговорност на застрахователя по сключената от страна на работодателя задължителна застраховка срещу риск „трудова злополука“ на работниците и служителите. Изтъкнато е и че и по двете дела ответниците навеждат възражение за съпричиняване на настъпването на смъртта от страна на пострадалия –проявена груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения. По изложените съображения,въззивният съд е преценил, че производството по втория иск правилно е спряно на основание чл. 229 ал.1, т.4 ГПК до окончателното произнасяне на съда по основателността на иска по чл.200 КТ. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се поставя като правен въпрос:налице ли е преюдициалност между две граждански дела, когато страните и предметът им са различни и твърденията на страните подлежат на самостоятелно доказване. Твърди се противоречие в отговора със задължителната практика на ВКС. По отношение преценка на основанията за допускане на касация, настоящият състав на ВКС,Второ намира следното: Въпросът е некоректно формулиран-основава се на твърдения на жалбоподателите, които не са установени от съдебния състав при произнасянето му с обжалваното определение. Съдът се е основал на частично съвпадение на предметите и на двата спора относно това налице ли е трудова злополука и пределите,в които следва да отговаря работодателя,съответно,при условията на функционална отговорност –застрахователя, с оглед конкретните факти общи и за двата спора. Ето защо така формулираният правен въпрос не е обуславящ изхода по конкретния процесуалноправен спор, доколкото отговорът му не е обусловил правораздавателната воля на съда изразена в обжалвания пред ВКС акт. Съгласно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС липсата на обуславящ изхода по спора правен въпрос, посочен от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК е основание за недопускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, счита че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което