Определение № 3006 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2496/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. К. П., А. И. Й., И. В. Й. чрез адв. К. Стоянова от Софийска адвокатска колегия срещу решение № 38663/20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7996/2025 г., касационен състав, по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта с която е оставена без разглеждане настрещната касационна жалба срещу решение №20133356 от 05.12.2024 г., ГО, 29 с-в по гр. д. №16274/2021 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), в частта му, с която се изпраща преписката на Министъра на земеделието и храните по заявление вх. №ПО-05-308/11.01.2021г. на Л. Д. П. за преценка наличието на основание за упражняване на правомощията му по чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. С оспорената част от решението е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 5 от АПК, поради просрочие на жалбата. С частната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното определение. Ответникът - Общинска служба земеделие „Западна“, редовно уведомен, не взима становище по жалбата. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд - София - град е намерил, че насрещна жалбата срещу решението на СРС, в оспорената му част, е просрочена. Приел, че насрещна жалба е подадена на 26.03.2025 г., а решението на СРС в частта му, с която се изпраща преписката на Министъра на земеделието и храните е връчено на 17.12.2024г., т. е. след изтичане на срока за оспорване. При тези мотиви съдът оставил насрещната жалба на М. К. П., А. И. Й., И. В. Й. без разглеждане, на основание чл. 159, т. 5 АПК, и прекратил производството по делото. Така постановеното решение, с което е оставена жалбата без разглеждане е правилно. Правният институт на насрещната касационна жалба не е предвиден в АПК. Правната й уредба се отнася към въззивното и касационно обжалване на съдебните решения по Граждански процесуален кодекс /ГПК /чл. 263, ал. 2 ГПК и чл. 287, ал. 2 ГПК/. Целта на насрещната въззивна/касационна жалба по ГПК е да освободи страната от неблагоприятните последици на изтичането срока за въззивно/касационно обжалване на решението постановено от граждански съд, тогава когато другата страна е подала жалба /напр. в последния ден от изтичането на срока затова/, поради което и законът й позволява не в срока за обжалване на решението / който за тази страна би бил изтекъл/, а в срока за отговор на въззивната/касационната жалба да бъде подадена насрещна такава. За разлика от гражданското съдопроизводство, административното касационно производство, не предвижда изрична правна възможност на страната, останала недоволна от решението в срока за отговор на касационна жалба на другата страна да подаде своя насрещна касационна жалба и това е така, тъй като първо административното производство, за разлика от гражданското е двуинстанционно, второ, интересът от обжалване на неблагоприятното за страната решение не е продиктуван от това дали другата страна ще обжалва решението поради това, че ако не го обжалва, то решението ще влезе в законна сила за нея и най-сетне липсата на изрична уредба не може да бъде предоляна чрез приложението на чл. 144 АПК тъй като касационното обжалване има изрична уредба в гл. 12 АПК, а чл. 144 АПК препраща към ГПК само за неуредените случай - какъвто настоящия не е такъв. В случая, обжалването решение на СРС е постановено в производство по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, а касационно такова пред тричленен състав на Административен съд - София-град. Разпоредбата на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ предвижда, че срещу решението на районния съд може да се подаде касационна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този случай Административен съд – София - град правилно не е отнесъл насрещната касационна жалба към правилото на чл. 263, ал. 2 ГПК, поради което възраженията в тази връзка са неоснователни. Административен съд-София-град правилно е приел, че насрещната касационна жалба е просрочена, тъй като решението на СРС е връчено на 17.12.2024 г., а насрещната касационна жалба срещу решението на СРС в частта, с която се изпраща преписката на Министъра на земеделието и храните е подадена 26.03.2025 г. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,