Определение от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 702/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. В. П., украинска гражданка с временна закрила, чрез адв. М. Василева, срещу определение № 10095/14.11.2025 г. постановено по адм. дело № 2431/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което жалбата й против заповед № ЗСПД/Д-РВ/25335/06.10.2025 г. издадена от Д. Йорданова, началник отдел „Социална закрила“, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката е изложила доводи, че държавната такса е била заплатена на 22.10.2025 г., но съдът неправилно е приел, че след като дължимата такса е била внесена своевременно, но платежното нареждане е представено на 15.11.2025 г., тоест след изтичане на указания от съда 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено. Искането е определението да бъде прогласено за нищожно, а в условия на евентуалност обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно. Ответната страна не е взела становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав, прецени данните по делото и намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна с правен интерес, за която обаче към настоящия момент са налице процесуални пречки за разглеждането й по същество. За да постанови обжалваното определение Административен съд – Пловдив е приел, че не са изпълнени в срок указанията, дадени с разпореждане № 9338/28.10.2025 г. С разпореждането на съда на жалбоподателката са дадени указания в 7-дневен срок да представи документ за внесена държавна такса в размер на 10,00 лв. и пълномощно за адв. М. Василева. Разпореждането е връчено на 30.10.2025 г., съответно крайния срок, в който е трябвало да представи доказателства за това, е бил 06.11.2025 г. Видно от данните в Системата за сигурно електронно връчване, молбата за отстраняване на нередовностите е постъпила в съда на 15.11.2025 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок. От представеното платежно нареждане обаче се установява, че дължимата държавна такса е заплатена още на 22.10.2025 г., преди издаването на разпореждането, поради което същата е внесена в срок, макар платежният документ да е представен след изтичане на 7-дневния срок за отстраняване на нередовностите. В конкретния случай държавната такса е била реално заплатена в законоустановения срок, макар платежният документ да е представен след изтичане на указания от съда 7-дневен срок. Именно по въпроса дали при тези обстоятелства следва да се приеме, че нередовността на жалбата е отстранена, е налице противоречива съдебна практика на Върховния административен съд. Във връзка с гореизложеното, по искане на изпълняващия функциите председател на Върховния административен съд, е образувано е тълкувателно дело № 2/2025 г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса „Отстранена ли е нередовността на жалбата, ако дължимата държавна такса е заплатена в указания от съда законоустановен в АПК срок, но платежният документ е представен извън този срок?“. Поставеният въпрос има пряко отношение към правилното тълкуване на приложимата за спора по административно дело № 702/2026 г. правна норма, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 154а, ал. 1, т. 7 от АПК до разрешаването му от Общото събрание на първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2025 г. Мотивиран така, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,