Определение № 277 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2144/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Й. И. срещу определение № 637 от 17.10.2023г. по т.д. № 804/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивният съд е спрял производството по делото до приключване на спора, предмет на искова молба вх.н. 73505/07.08.2023г. по описа на регистратурата на СГС с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е постановил обжалвания съдебен акт при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че пред САС не е депозирана молба за спиране на производството, нито доказателства, че по депозираната искова молба с поставен входящ номер от СГС е образувано дело. Сочи, че съдът не ѝ е предоставил възможност да се запознае с молбата за спиране, нито да изрази становище по нея. Предвид цитираните, съществени според жалбоподателя, процесуални нарушения моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по жалбата, „Клер – Д“ ЕООД, в предоставения му срок за писмен отговор не депозира такъв и не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен. Производството е образувано по искова молба от Й. Й. И. срещу „Клер – Д“ ЕООД с предявени искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с искане да бъде установено, че вписаните на 02.12.2020г. в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Клер - Д” ЕООД, по заявление А4 с вх. № 20201126170911, обстоятелства, а именно: 1) заличаване на Й. Й. И. като едноличен собственик на капитала поради извършено прехвърляне на дружествени дялове в полза на Д. К. Г.; 2) вписване на лицето Д. К. Г. като едноличен собственик на капитала на дружеството; 3) заличаване на Й. Й. И. като управител на дружеството; 4) вписване на Д. К. Г. като нов управител на дружеството; 5) приемане на нов учредителен акт, са несъществуващи. С решение № 939 от 21.07.2023г. по описа на СГС исковете са уважени, а по подадена въззивна жалба от ответника „Клер – Д“ ЕООД е образувано т.д. 804/23г. по описа на САС. На 07.08.2023г. е постъпила по делото молба с вх.н. 73506/07.08.2023г. от Д. Д. Ш. – с представени по делото доказателства, че е дъщеря и наследник по закон на починалия Д. К. Г., с която е уведомила съда, че е предявила искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ срещу „Клер – Д“ ЕООД за установяване несъществуването на извършените вписвания под № 20170323103817 по партидата на „Клер – Д“ ЕООД на следните обстоятелства: 1) прехвърляне на дяловете на „Клер- Д“ ЕООД от Д. К. Г. на Й. Й. И.; 2) заличаване на Д. К. Г. като едноличен собственик на капитала; 3) вписване на Й. Й. И. като едноличен собственик на капитала на „Клер – Д“ ЕООД; 4) вписване на Й. Й. И. като нов управител на дружеството, който ще представлява дружеството заедно с вече вписания управител Д. К. Г.. Заявено е искане производството по делото да бъде спряно до приключване на производството по цитираната и представена като приложение искова молба вх.н. 73505/07.08.2023г. по описа на регистратурата на СГС с доводи, че ако предявените от Д. Ш. искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ бъдат уважени, ще отпадне интереса за Й. И. от разглежданите в настоящия спор искове, доколкото дори исковете да бъдат уважени и вписванията да бъдат заличени по причина на вече извършеното заличаване на предходното вписване по исковете на Ш. на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ И. няма да получи съдебната защита, която цели, а именно да се възстанови предходното вписване – да е вписан собственик и управител на дружеството. Допълнително са изложени аргументи, че ако настоящото дело приключи преди другото, има опасност И. да се разпореди с всичкото имущество на дружеството и така правната сфера на Ш., която е наследник на вписания собственик Д. Г., ще бъде увредена. С обжалваното определение състав на САС е приел, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране производството по делото до приключване на производството по представената му искова молба с доводи, че ако предявените с последната молба искове бъдат уважени – бъде установено, че Й. И. не е придобивала валидно права върху дяловете на „Клер – Д“ ЕООД и вписаните обстоятелства, че е едноличен собственик на капитала и управител не съществуват, то за същата ще липсва интерес от предявените в настоящото производство искове. Изложени са мотиви, че активно легитимирано да проведе исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е това лице, чието правно положение е засегнато от вписването и би се променило в следствие на заличаването му. Посочено е, че при уважаването на исковете на Д. Ш. ще бъде заличено извършеното вписване на И. като предходен собственик на капитала на „Клер – Д“ ЕООД и управител на дружеството, респективно няма да има интерес от провеждане на настоящия процес, доколкото и при уважаване на исковете с последиците по чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ това няма да има положителна последица за правната и сфера, което ще определи исковете ѝ като недопустими. Настоящият състав на съда приема, че при постановяване на обжалваното определение съставът на САС не се е отклонил от постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, съобразно която правната защита по предявен установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е предоставена на всяко лице с доказан правен интерес. Както е разяснено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 51 от 05.11.2019г. по т.д. 949/2018г. по описа на ВКС, ТК, II TO, при поредица от последователни вписвания на един и същ вид обстоятелства, всяко от тях по необходимост е съпътствано от заличаване на предходно обстоятелство, поради промяната му. Доколкото необходимо условие за вписване на ново обстоятелство от един вид, е заличаване на предходно вписаното обстоятелство от същия вид, при верига от вписвания на несъществуващи обстоятелства от един и същи вид, включваща и последното вписване, е налице правен интерес от установяване на всички несъществуващи обстоятелства, тъй като на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, при уважаване на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на обстоятелства се заличава не само вписването, но и съпътстващото го несъщинско заличаване. При тези мотиви, които изцяло се възприемат от настоящия състав на съда, е прието, че е налице правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато с искова молба са предявени искове за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид, включително в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД. Даденото разрешение е относимо към процесния случай, в който предмет на настоящото дело са искове за установяване несъществуване на вписани по партидата на „Клер – Д“ ЕООД обстоятелства по вписване на нов едноличен собственик на капитала и управител, а по образуваното по искова молба на Ш. производство предмет е установяване несъществуване на предходното вписване на обстоятелства от същия вид – едноличен собственик и управител, на което вписване ищецът по настоящия спор - Й. И., се позовава, за да легитимира интереса си от предявените искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Константна е и съдебната практика, че съдът е длъжен да следи за наличието на основната процесуална предпоставка за допустимост на процеса и исковете – правен интерес от предявяването им, във всеки етап на производството и до неговото приключване. В този смисъл и в хипотеза като процесната, когато съдът установи, че е налице висящ съдебен спор, решението по който ще е от значение за допустимостта на сезиралите го искове, съдът е длъжен при съобразяване разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да спре производството по делото до приключване на производството по обуславящото дело. В горния смисъл е практиката на ВКС по определение № 50426/12.10.2022г. по ч.т.д. 1984/2022г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 361 от 03.07.2015г. по ч.т.д. 1468/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и определение № 121 от 26.04.2022г. по т.д. 1405/2021г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с които е прието, че производството по делото следва да се спре и когато разрешаването на преюдициалния спор е от значение за допустимостта на производството по обусловения спор. Неоснователни са поддържаните с частната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Произнасянето на съда с определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е обусловено от депозирането на нарочна молба от страна по спора. Съобразно разясненията, дадени с тълкувателната практика на ВКС, обективирана в: ТР 2/2022г. по описа на ОСТК на ВКС, и ТР № 1/2017г., ТР № 2/2014г. и ТР № 8/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, при обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело, от момента на образуването на обуславящото дело, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, е налице абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело, а сезираният с последното съд е длъжен да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В конкретния случай по делото са представени доказателства, че е налице висящ спор по обуславящи допустимостта на настоящия спор искове, което по горните доводи на съда се явява пречка по хода на делото и правилно въззивният съд с обжалваното определение е спрял производството по делото и без да е сезиран с молба от страните по спора в този смисъл. Следва да бъде добавено, че съобразно нормата на чл. 125 ГПК искът се счита за предявен с постъпването на исковата молба в съда, поради което за релевантния извод, че е налице висящ обуславящ съдебен спор, е без значение липсата на представени доказателства, че административно е поставен номер на образуваното дело въз основа на постъпилата в СГС искова молба. Без значение за правилността на обжалвания съдебен акт е поддържаното от жалбоподателя оплакване, че не му е даден срок за становище по спирането, доколкото същият разполага с правната възможност при несъгласие с приетото с от съда да подаде частна жалба, в която да изложи своето становище, което е и сторил със сезиралата ВКС жалба. По изложените мотиви обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение