Определение № 4884 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 210/2024 г.

Производството е по чл.282, ал.2 – ал.6 ГПК. „ФРИГОПАН“ ООД иска от съда да му бъде върната дадената като обезпечение по ч.гр.д. № 4813/2023 г. на ВКС, III г.о. парична сума за спиране на изпълнението на обжалваното от него въззивно решение. Действително с определение № 3440/09.11.2023 г. по това дело (ч.гр.д. № 4813/2023 г. на ВКС, III г.о.) на основание чл.282 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение № 1353/07.11.2023 г. по в.гр.д. № 2297/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, което е било обжалвано от „ФРИГОПАН“ ООД пред ВКС. С определение № 4005/12.09.2024 г. по настоящото дело (по гр.д. № 210/2024 г. на ВКС, IV г.о.) не е допуснато допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1353/07.11.2023 г. по в.гр.д. № 2297/2023 г. на Пловдивския окръжен съд. С това на основание чл.296, т.3 ГПК въззивното решение е влязло в сила. Ищците по делото М. И. А., Р. С. А., И. Д. Я. и Ш. С. А. се противопоставят на искането за връщането на сумата, която представлява обезпечение на тяхното съдебно потвърдено вземане. Настоящата съдебна инстанция намира, че искането за освобождаване на внесената като обезпечение сума е неоснователно. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. По аргумент за противното, при уважаване на иска внесената като обезпечение сума не подлежи на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила решение, а не длъжникът. Поради изхода от касационното производство и становището на ищците, чиито осъдителни искове са уважени, настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице основанието по чл.282, ал.5 ГПК за връщане на „ФРИГОПАН“ ООД на дадената от него гаранция. Сумата следва да осигури изпълнението на влязлото в сила съдебно решение. Поради изложеното съдът определи: