Определение № 4341 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4056/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Областния управител на Област София срещу определение № 9044 от 16.03.2025 г., постановено по адм. д. № 11017/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на определение № 302 от 06.01.2025 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановено друго по същество, с което определението по адм.д. № 11017/2024г. по описа на АССГ да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на Й. Ц. Ц. съдебни разноски бъдат намалени с оглед фактическата и правна сложност на делото. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна, Й. Ц. Ц. от гр. София, депозира писмен отговор на частната жалба с развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното определение. Моли определението да бъде оставено в сила като правилно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София град в производство по чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК е оставил без уважение искането на Областния управител на Област София за изменение на определение № 302 от 06.01.2025 г. по същото дело в частта за разноските с претенция за намаляване размера на същите поради ниската фактическа и правна сложност на делото Обжалваното определението е валидно, допустимо и правилно. Производството по адм.д. № 11017/2024г. по описа на АССГ е образувано по жалба на Й. Ц. Ц. от гр. София срещу мълчаливия отказ на областния управител на Област София да се произнесе по заявление вх. № ОА23-11541/04.10.2024г. за заверка / издаване на удостоверение/ по повод молба- декларация за обстоятелствена проверка на недвижим имот. В хода на съдебното производство по делото и двете страни представят надлежно доказателство – издадено след завеждане на делото Удостоверение изх. № ОА23-11541-2 от 06.11.2024г. на областния управител на София област, с което по същество е извършена поисканата със заявление вх. № ОА23-11541/04.10.2024г. административна услуга. След редовно проведено по делото открито съдебно заседание, в което ответникът / частен жалбоподател в настоящото производство / не е направил възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, както и след представено от ответника по делото писмено изявление от 23.12.2024, в което отново не се съдържа възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски, а само изявления за прекратяване на делото поради отпаднал правен интерес, АССГ е постановил свое Определение № 302/06.01.2025г., с което е прекратил производството по делото поради отпаднал в хода на производството правен интерес от воденето му, тъй като административният акт, мълчаливия отказ за постановяването на който е предмет на обжалване по делото, вече е издаден. Като последица от изхода на спора и по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГК вр. чл.144 от АПК ответникът, областният управител на област София, доколкото е станал причина за завеждане на делото, е осъден да заплати на Й. Ц. Ц. своевременно претендираните от него съдебни разноски – 10 лв платена държавна такса и 1000 лв адвокатско възнаграждение, за плащането на които по делото са представени надлежни доказателства. С молбата си по чл.248 от ГПК, по повод която е постановено обжалваното в настоящото производство определение, областният управител на област София моли решението в частта му за присъдените съдебни разноски да бъде изменено, като същите бъдат намалени предвид твърдяната от него ниска степен на фактическа и правна сложност на делото. Правилно АССГ е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК, мотивирайки се с обстоятелството, че молителят е следвало да направи възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК още в рамките на съдебното производство по делото и преди постановяване на съдебния акт по него, което същият не е сторил. В допълнение следва да бъде отбелязано, че така присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв всъщност съставлява минимума за подобен вид административни дела по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва да се отбележи и обстоятелството, че издаване на административен акт, след като е подадена жалба срещу надлежно формиран мълчалив отказ за издаването му, съставлява оттегляне на мълчаливия отказ по см. на чл.156, ал.1, предл. последно от АПК, поради което, без да се прилага субсидиарно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, приложение намира разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК- в този случай жалбоподателят има право на разноски, доколкото е налице оттеглен административен акт / на какъвто по силата на фикцията по чл.58 от АПК е приравнен мълчаливият отказ/. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,