Определение № 560 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5027/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. В. В. Г. и Л. В. Г. са подали частна жалба срещу определение № 176 от 26.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1133/2014 г. на ВКС, ІІ г. о, с което е оставена без разглеждане частна жалба от 14.10.2013 г. на В. и Л. Г. срещу определение от 26.09.2013 г. постановено по гр. д. № 5316/2010 г. от Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молба за поправка и допълване на протокола, съставен за проведено на 22.03.2013 г. и в мотивите на което определение е прието, че съдът не дължи произнасяне по искането за замяна на вещо лице, след като съдът си е направил отвод по делото. Касационният довод е за незаконосъобразност на определението поради направено от съда ограничително тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Ответникът по жалбата не е взел становище по основателността й. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. На обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преглаждат развитието на делото или за които това изрично е предвидено в закона. Определението, с което е отказано да се допусне поправка и допълване на протокол не попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК. Това определение е по движение на делото и то не препятства развитието на производството и завършването му с постановяване на съдебен акт. Частната жалба като неоснователна ще бъде оставена без уважение, а обжалваното определение в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.