Определение № 57 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5966/2014 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от адвокат Д. – в качеството й на процесуален представител на Р. В. М. от [населено място], ответник в производство по чл.288 от ГПК - с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 1325 от 19.12.14г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена чрез процесуалния представител на 26.01.2015г. за искането, но в предоставения срок не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 1325 от 19.12.14г. съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от 10.06.2014г. по в.гр.д.№ 1751/14г.на Софийски градски съд, но не се е произнесъл по направеното с представения писмен отговор искане на ответната страна за присъждане на разноски. Липсата на произнасяне по цялото искане е основание за допълване на постановения акт. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – ответникът има право да иска заплащане на реално направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. В случая касационно обжалване не е допуснато и ответникът е установил - с представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно № 496693, подписани на 1.09.2014г. – че реално е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.за „процесуално представителство пред ВКС по касационна жалба на [фирма] срещу решение на СГС по в.гр.д.№ 1751/14г.” При тези данни искането на молителя се явява основателно и касаторът следва да бъде осъден да му заплати претендираната сума. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение