Определение № 146 от 05.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 173 от 06.07.2021 г. по в. гр. д. № 379/2021 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 260086 от 16.12.2020 г. по гр. д. № 574/2018 г. на Айтоския районен съд, с което е отхвърлено искането на В. С. Д. и Д. Г. Д. за възлагане по реда на чл.349 ГПК на един от допуснатия до делба имоти – дворно място, съставляващо УПИ ......., кв..........по ПУП на [населено място], с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м., и имотите са разпределени на основание чл.353 ГПК, като в общ дял на Й. С. М. и съпруга ѝ М. Г. М. е поставено незастроено дворно място с площ от 1031 кв.м., образуващо УПИ ............ в кв. ....по плана на [населено място], [община], на стойност 12 991 лева, а в общ дял на В. С. Д. и съпруга ѝ Д. Г. Д. е поставено дворно място, съставляващо УПИ .........., кв............по ПУП на [населено място], с площ от 462 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 15 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, всеки със застроена площ от 77 кв.м. и гараж от 15 кв.м., на стойност 89 760 лева, като за уравнение на дяловете В. С. Д. и съпругът ѝ Д. Г. Д. са осъдени да заплатят на Й. С. М. и съпруга ѝ М. Г. М. сумата от 12 794,83 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението по извършване на делбата до окончателното заплащане.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Допусната е делба на следните имоти:

• УПИ .........., кв. .........по ПУП на [населено място], ведно с построената в него двуетажна масивна сграда и гараж, при квоти 1/6 за Й. М. и 1/6 за В. Д. и 4/6 в режим на СИО със съпруга между В. Д. и съпруга ѝ Д. Д.;

• УПИ .......... в кв. ........по плана на [населено място], общ. А. при следните квоти: 1/6 идеална част за В. Д., 1/6 за Й. М. и 4/6 в режим на СИО между Й. М. и съпруга ѝ М. М..

В първоинстанционното производство са назначени единична и тройна съдебно-технически експертизи за установяване поделяемостта на имотите и за определяне на пазарните им стойности.

Според заключението на вещото лице И. Б. допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми и не могат да се обособят реални дялове, тъй като светлата височина на приземния етаж, е 2.35 м. Според Наредба за строителни правила и норми за изграждане на населените места от 1959 г., Наредба № 5 и Наредба № 7 за правила и нормативи, височината на едно жилище в конструктивно отношение трябва да е най-малко 2.60 м., а светлата му част – 2.50 м., поради което вещото е заключило, че приземният етаж не отговаря на изискването за жилище и не може да бъде обособен като самостоятелен обект. За двата етажа има изградена една тоалетна във входното антре и при това положение не са налични необходимите санитарни помещения, задължителни за едно жилище. В същия смисъл е и заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, допусната и приета в първоинстанционното производство, от заключението на която е прието за установено, че и двата недвижими имота – този в [населено място] и този в [населено място], са неподеляеми. П. етаж на жилищната сграда е със светла височина от 2.35 м. при нормативно изискване от 2.60 м. и не може да бъде обособен като самостоятелен обект. Вещите лица са дали заключение и за това, че УПИ ......... в кв. .........по плана на [населено място] също е неподеляем поради невъзможност да бъде осигурено нормативното изискване за лице от най-малко 14 м. – чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че делбата следва да бъде извършена чрез разпределение на имотите между съделителите по чл.353 ГПК.

За неоснователни са счетени оплакванията във въззивната жалба, че са налице две, а не само едно делбено производство. Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 2 и чл. 342 от ГПК при извършване на делба законодателят е дал правомощия на съда да включва в делбеното производство и други имоти, съсобствени между страните. Прието е, че производството е във фазата по извършване на делбата, поради което всякакви възражения досежно съсобствеността на делбените имоти не могат да се правят в тази фаза.

За неоснователно е намерено оплакването във въззивната жалба, касаещо въпроса за поделяемостта на делбения имот в [населено място]. Прието е, че по този въпрос пред районния съд са се произнесли две експертизи – единична и тройна, като всички вещи лица са посочили, че имотът в [населено място] е неподеляем. Именно поради тази причина въззивният съд е отказал да приеме частното заключение на архитект Е.М., представляващо “Инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни жилища в рамките на обема на жилищната сграда в поземлен имот УПИ .......... в кв. .........по ПУП на [населено място]”. По отношение на допуснатия до делба гараж съдът е отказал да зачете възражение на Й. М., което променя квотите в съсобствеността и не може да бъде предмет на разглеждане във втората фаза на делбата. Независимо от това съдът е посочил, че това възражение е неоснователно, тъй като с нотариален акт № ........./07.07.2017 г. бащата на страните С. С. е продал на В. Д. “всичките си собствени, придобити след прекратена съпружеска имуществена общност и по наследство, идеални части от съсобствените между тях недвижими имоти, находящи се в [населено място] на административен адрес: [улица]”, което обстоятелство сочи на това, че прехвърлителят С. е продал и собствената си идеална част от процесния гараж.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Й. С. М..

В изложение към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да представи частния проект за делба за становище на страните; Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на съделителите, че представеният от тях частен проект за разделяне на допуснати до делба имоти следва да бъде съгласуван и одобрен от АГКК;

2. При установяването на по-късен етап в производството по делба на недвижими имоти, че един от съделителите не участва, трябва ли въззивният съд да разгледа възражението; Ако по време на делбата се установи, че един от съделителите не участва, какви действия трябва да предприеме въззивният съд – трябва ли да продължи делото, или трябва да го върне за ново разглеждане при участие на всички съделители.

Твърди се, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр.д.№ 4692/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр.д.№ 3511/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 182 от 26.11.2019 г. по гр.д.№ 540/2019 г. на ВКС, І г.о.

Ответниците по жалбата В. С. Д. и Д. Г. Д. изразяват становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Въпрос № 1 от изложението към касационната жалба касае необходимостта от предприемане на определени съдопроизводствени действия от съда и страните в делбеното производство, при наличие на данни за поделяемост и съществуваща възможност за обособяване на самостоятелни дялове от допуснатата до делба сграда. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.203 ЗУТ съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект, се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. В случая изводът на съда за неподеляемост на допуснатата до делба жилищна сграда е мотивиран с това, че приземният етаж на сградата не отговаря на строителните правила и норми, тъй като е със светла височина от 2.35 м., при нормативно изискване от 2.60 м., и не може да бъде обособен като самостоятелен обект, а на първия жилищен етаж липсва санитарен възел, като обособяването на такъв предполага преустройства, по-големи от обикновените. Този извод на въззивния съд е направен при съобразяване на констатациите на вещите лица, изготвили тройната СТЕ, по въпросите, по които са необходими специални знания. Твърдяното от касатора противоречие с цитираната практика на ВКС, обективирана решение № 20 от 06.02.2015 г. по гр.д.№ 4692/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр.д.№ 3511/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 182 от 26.11.2019 г. по гр.д.№ 540/2019 г. на ВКС, І г.о., не е налице. Тези решения разглеждат хипотези, при които е налице прието от съда заключение за поделяемост на имота и изработен от вещо лице проект за разделянето, а настоящият случай не е такъв.

Въпрос № 2 е свързан с направеното от ищцата Й. М. възражение за извършване на делбата без участието на съсобственик – ответника С. С.. Според жалбоподателката, когато е прехвърлял на сестра ѝ В. своите 4/6 ид.части от имота в [населено място], той не включил гаража и е останал съсобственик на този имот. Този въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не може да се повдига във втората фаза на делбата. Решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпросите, посочени в чл. 344, ал. 1 ГПК – между кои лица и за какви имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки съсобственик. След влизането му в сила се преклудират всички спорове относно наличието на съсобственост върху конкретен имот, лицата участващи в съсобствеността, и правата им. Във втората фаза на делбата съдът се произнася само относно начина, по който ще се прекрати съсобствеността, съобразявайки поделяемостта на допуснатите до делба имущества и правата на съделителите - решение 1283 от 20.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6028/2007 г., V-то г. о. В същия смисъл са и решение № 1458 от 16.12.2008 г. по гр.дело № 5048/2007 г. на ВКС, ІV-то г.о., решение № 6 от 08.03.2013 г. по гр.д.№ 655/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. В съответствие с практиката на ВКС е изводът на въззивния съд, че възражението за неучастието на съсобственик може да бъде направено от страната и разрешено от съда само във фазата по допускане на делбата, но не и във втората фаза на делбеното производство.

С оглед гореизложеното, въпрос № 2 се явява неотносим и неопределящ изхода на спора по настоящото производство.

При този изход на делото на ответниците В. С. Д. и Д. Г. Д. следва да се присъдят разноските за касационното производство – 600 лв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.10.2020 г.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение