Определение № 111 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1298/2021 г.

Производството е по чл. 64, ал. 3 от ГПК. Молителите Г. Д. Г. и Н. Д. К. чрез адв. П. Б. излагат съображения, че не са могли да подадат отговор на молба, подадена на основание чл. 248 от ГПК от ответника по иска А. Б. Иванова-А. чрез адв. Р. И., поради непреодолимо за тях препятствие, а именно болнично лечение на адв. Б. в периода от 7.3.2022 г.до 16.3.2022 г., именно в периода на получаване на съобщение с препис от молбата по чл. 248 от ГПК – 09.03.2022 г.. Искат да им бъде възстановен срока за отговор на молбата по чл. 248 от ГПК за допълнение на решението, постановено по делото. Прилагат и отговор на молбата на основание чл. 248 от ГПК. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: Нормата на чл. 65, ал. 3 от ГПК изисква подаване на молба за възстановяване на срок в 1 седмичен срок от съобщаване, че срокът е пропуснат. В случая молбата е подадена на 08.04.2022 г. Определението за допълнение на решението по делото по реда на чл. 248 от ГПК е постановено на 22.03.2022 г. Срокът по чл. 65, ал. 3 от ГПК, следва да се счита, че е започнал на датата на постановяване на акта, доколкото той е окончателен и не подлежи на съобщаване на страните, съответно изтича на 29.03.2022 г. На възстановяване подлежат само срокове за процесуални действия, по които не е постановен окончателен съдебен акт. В случая, определението на съда за допълване на решението, постановено по делото от ВКС, на основание чл. 248 от ГПК, не може да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил. Също така не е предвиден в закона инстанционен контрол. Отговор на молбата, подадена на основание чл. 248 от ГПК, за допълване на постановеното по делото съдебно решение, е действително процесуално действие, по което теоретично срокът може да бъде възстановен. Но то би било допустимо, само ако не е постановено определение за допълване или изменение на постановеното съдебно решение, на основание чл. 248 от ГПК, в случаите когато това определение би било окончателно. Производството по реда на чл. 248 от ГПК за допълване на решение на ВКС приключва с окончателен съдебен акт, доколкото и решението на ВКС е окончателен съдебен акт, неподлежащ на обжалване. След като определението за допълване на решението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, не подлежи на обжалване, то и искането за възстановяване на срока за отговор на искането за допълване на решение, не е преюдициално спрямо произнасянето на съда по реда на чл. 248 от ГПК. Производство за възстановяване на срока е недопустимо, защото актът, вече е постановен и е влязъл в законна сила, като необжалваем и в закона не е предвиден ред, по който да може да бъде изменен или отменен. В този смисъл, след като актът на съда е окончателен, то не може да настъпи правна промяна в него. Следователно и производството по искането за възстановяване на срока за отговор на молбата по чл. 248 от ГПК, не може да внесе правна промяна във вече постановения и окончателен съдебен акт. Това дава основание да се приеме, че е недопустимо да се провежда производство по възстановяване на срок за отговор на молбата по чл. 248 от ГПК. Искането, подадено по реда на чл. 65, ал. 3 от ГПК от ищците в процеса следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд на Р България