Решение № 4916 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. А., приподписана от адв. Пунев, против решение № 38946 от 24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 5853/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените разноски за настоящото производство. Ответникът – постоянният секретар на отбраната, чрез пълномощника си А. Маркова – служител с юридическо образование, в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. М. А. срещу заповед № РД-26-325 от 07.05.2025 г. на постоянния секретар на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - при съкращаване на длъжността, във връзка с устройствения правилник на Министерство на отбраната, МЗ № ОХ-023/25.04.2025 г. за организационно-щатни промени в него и утвърдено длъжностно разписание № АМ-256, в сила от 02.05.2025 г., т. 1 от МЗ № ОХ-670/15.08.2023 г., доп. с МЗ № ОХ-59/21.01.2025 г. и изм. с МЗ № ОХ-71/22.01.2025 г., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжност държавен експерт в отдел „Развитие на въоръженията“ на дирекция „Политика по въоръженията“, с ранг II старши, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Във връзка с компетентността на органа, издал процесния административен акт, обосновава извод, че заповед № ОХ-670/15.08.2023 г. на министъра на отбраната за възлагане на правомощия на постоянния секретар на отбраната, е валидна към датата на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Излага съображения, че действието й не е ограничено от срок и не зависи от положителна резолюция на всеки следващ министър, съответно за отмяната на делегирането на правомощия е необходима следваща заповед, каквато в случая няма данни да е издавана. Приема, че одобряването на новото длъжностно разписание, в резултат на което е съкратена длъжността на жалбоподателя, е извършено в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 31.05.2024 г. за изготвяне, утвърждаване, изменение и съхраняване на длъжностни разписания, щатове и длъжностни характеристики за длъжностите за военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (Наредба № 5). Счита, че извършената реорганизация в дирекция „Политика по въоръженията“ не изисква промяна в устройствения правилник на Министерството на отбраната, а е извършена в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и не подлежи на съдебен контрол. Като обсъжда извършените промени в дирекцията и сравнява длъжностната характеристика на жалбоподателя с тези, одобрени за разкритите нови длъжности, достига до заключение, че е налице реално съкращаване на длъжността. Излага съображения, че длъжността „държавен експерт“ в закрития отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика на въоръженията“ вече не фигурира в поименното и щатното разписание, както и същата не съществува и като система от функции, задължения и изисквания. Приема, че съкратената длъжност не се припокрива с новата длъжност „главен експерт“ по служебно правоотношение в отдел „Международни договори“. Счита, че дори някои от задълженията на служителя да са прехвърлени към длъжността „държавен експерт“ в новообразувания отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“, тази длъжност е предвидена за заемане от военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), като за нея са предвидени и изцяло нови функционални задължения. Обосновава извод, че връчването на оспорената заповед докато служителят ползва отпуск за временна неработоспособност не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като защитата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не е приложима за лицата, заети по ЗДСл. Приема, че присъединеният по делото доклад с рег. № 21-15-26/07.07.2025 г. на инспектората на Министерството на отбраната, в който се констатират недостатъци в работата на дирекция „Политика по въоръженията”, не съдържа данни, които да сочат за незаконосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя. Прави извод, че оспорената заповед е издадена при съобразяване с целта на закона, доколкото преструктурирането на дирекцията се извършва с оглед подобряване организацията на работата й. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Не се сочат конкретни аргументи в тази насока. Наведените в касационната жалба доводи се отнасят до обосноваността на съдебния акт и преценката на съда за съответствието му с материалния закон. Законосъобразен е направеният извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощията. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че М. М. А., назначен на длъжност „държавен експерт“ в отдел „Развитие на въоръженията“ на дирекция „Политика на въоръженията“, е цивилен служител по служебно правоотношение с Министерство на отбраната. Съгласно разпоредбата на чл. 209 ЗОВСРБ служебните правоотношения с цивилните служители се прекратяват при условията и реда на ЗДСл (ал. 1), като министърът на отбраната изпълнява функциите на орган по назначаването (ал. 2). По делото е приета заповед № 0Х–670/15.08.2023 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 6, ал. 2 ЗДСл на постоянния секретар на отбраната са възложени правомощията на орган по назначаването на цивилните служители по служебно правоотношение в Министерство на отбраната. При тези данни оспорената заповед на постоянния секретар на отбраната за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия. Неоснователно е възражението на касатора, че цитираната заповед за възлагане на правомощия не е в сила към момента на издаване на оспорения административен акт, тъй като след 16.01.2025 г., когато е назначен редовен министър на отбраната, няма изричен негов акт за потвърждаването й. Правилно първоинстанционният съд приема, че делегирането на правомощия е извършено без оглед на лицето, което заема съответния пост, поради което до изричната й отмяна заповедта за делегиране е действаща. По отношение на актовете на предходни министри, без значение в какви кабинети - служебни или редовни, законът не предвижда процедура за потвърждаване на действието им при промяна на лицето, заемащо този пост. Към момента на издаване на оспорения административен акт заповед № ОХ-670/15.08.2023 г. е в сила, доколкото в нея не е предвиден срок на действие, както и липсват данни да е оттегляна или отменяна. Фактът, че при назначаването на предходни два служебни кабинета са изготвяни докладни записки до служебния министър на отбраната, с които той е уведомяван за възлагания на правомощия от предходни министри на различни длъжностни лица, съответно с негова положителни резолюция е изразено съгласието му те да останат в сила, не може да се тълкува като извършване на преупълномощаване или пределегиране, както се твърди от касатора, нито може да се възприема като изпълнение на процедура по потвърждаване на предходно възлагане на правомощия. Изготвянето на докладните записки има за цел да запознае министъра с предходно делегиране на правомощия и да му предостави възможност за промени при негова преценка. В случая са налице данни, че назначеният, считано от 16.01.2025 г. редовен министър на отбраната, който е изпълнявал функциите и на служебен, е запознат с възложените на постоянния секретар на отбраната правомощия, при което има възможност да отмени делегирането, но вместо това го разширява, като издава заповеди от 21.01.2025 г. и 22.01.2025 г. за допълване на заповед № ОХ-670/15.08.2023 г. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, изводите на първоинстанционния съд не противоречат на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОСС на Върховния административен съд относно временния характер на делегирането на правомощия. Според мотивите му делегирането представлява предвидена в закона възможност, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. В случая в заповедта за делегиране от 2023 г. не е определен изрично срок на действие или конкретен случай, за който заповедта се отнася, като възлагането следва да се счита валидно за срок до неговото изрично оттегляне или отмяна. Настоящият състав не споделя наведените в касационната жалба доводи, че под „отделен случай“ по смисъла на цитираното тълкувателно решение следва да се разбира смяната на един министър с друг, а под „период от време“ – неговият мандат. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не са посочени фактическите обстоятелства, които обосновават постановяването й. Тя отговаря на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, като съдържа правното основание за прекратяването, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, като е подписана от оправомощеното за това лице. При прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл законът не изисква мотивиране на заповедта с фактическите обстоятелства за издаването й. Въпреки това, в оспорения акт са посочени документите, въз основа на които тя е издадена. Те се съдържат и в административната преписка, с която служителят е имал възможност да се запознае и да организира своята защита по подходящ начин. Правилно първоинстанционният съд приема, че доколкото функциите и общата численост на служителите в дадена дирекция не се променят, вътрешната й реорганизация може да се осъществи без изменението на устройствения правилник на администрацията. По аргумент от чл. 11 от Закона за администрацията такова изменение е необходимо при промяна в наименованията и броят на главните дирекции и дирекциите в общата и специализираната администрация, техните функции и числеността на персонала. В разглеждания случай се предвижда създаването на нов отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“, образуван от закритите отдели „Развитие на въоръженията“ и „Военнотехническо сътрудничество“ при запазване на функциите и общия брой служители на дирекция „Политика на въоръженията“. Следователно фактът, че промените не са предвидени в устройствения правилник на Министерство на отбраната, изменен и допълнен с Постановление № 32/23.04.2025 г. на Министерски съвет, не е пречка те да се въведат с новото длъжностно разписание, одобрено по реда, предвиден в Наредба № 5. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за неприложимост на този подзаконов нормативен акт по отношение на цивилни служители на Министерство на отбраната, какъвто е А.. Съгласно чл. 13, т. 6 и приложение № 2 към чл. 2 от наредбата длъжностното разписание в министерството, одобрено съгласно подзаконовия нормативен акт обхваща и цивилните служители. Видно от данните по делото е, че в случая новото длъжностно разписание е съгласувано от директора на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ при спазване на изискванията на чл. 17, ал. 2, подписано е от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 1 и е утвърдено от министъра на отбраната съгласно чл. 18, ал. 2 от наредбата. Въз основа на утвърденото длъжностно разписание е изготвена докладна записка № 21-41-158/02.05.2025 г. на директора на дирекция “Управление на човешките ресурси в отбраната”, с която е предложено на постоянния секретар по отбраната да подпише предложения проект на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на А.. Заповедта е връчена лично на служителя срещу подпис. При тези данни оспорената заповед се явява издадена съобразно установените административнопроизводствени правила, а доводите на касатора в противен смисъл са неоснователни. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че преструктурирането на дирекция „Политика на въоръженията“ е извършено в рамките на оперативната самостоятелност на министъра на отбраната. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 02.05.2025 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на касационния жалбоподател. При прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл органът не е длъжен да посочи причините да съкращаване на длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Преценката на административния орган се извършва по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При упражняване на правомощието на органа по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл съдът извършва контрол за законосъобразност единствено във връзка това дали съкращаването на съответната длъжност е реално. За да бъде съкратена една длъжност на приетото в оспорената заповед правно основание, трябва да e налице една от следните две хипотези: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование в длъжностното разписание и да не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика; или 2. ако длъжността продължава да съществува като наименование в длъжностното разписание при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, да е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. В случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на втората от посочените хипотези. Съгласно докладна записка № 21-41-158/02.05.2025 г. на директора на дирекция “Управление на човешките ресурси в отбраната”, изготвена въз основа длъжностно разписание на Министерство на отбраната, в сила от 02.05.2025 г., дирекция „Политика по въоръженията“ се реорганизира от дирекция с четири отдела в дирекция с три отдела, като запазва общата си численост от 29 щатни бройки. Новият отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“ се образува от закритите отдели „Развитие на въоръженията“ и „Военнотехническо сътрудничество“, като общият числен състав от 12 щатни бройки (в това число 3 щатни бройки за заемане от военнослужещи) е намален на 9 щатни бройки (в това число 3 щатни бройки за заемане от военнослужещи). Числеността на отдел „Международни договори“ се увеличава с 3 щатни бройки (освободени от намаляването на числеността на закритите два отдела), като се разкриват нови длъжности, както следва: 1. длъжността “държавен експерт” за заемане на държавен служител по ЗДСл от закрития отдел “Развитие на въоръжението” се съкращава и се разкрива нова длъжност “държавен експерт” по ЗДСл в отдел “Координация на инвестиционните дейности”; 2. длъжността “държавен експерт” за заемане по реда на ЗОВСРБ от отдел “Координация на инвестиционните дейности” преминава в отдел “Международни договори”; 3. длъжността „държавен експерт“ по служебно правоотношение от закрития отдел „Развитие на въоръженията“ се съкращава и се разкрива нова длъжност „главен експерт“ по ЗДСл в отдел „Международни договори“; 4. Длъжността “главен експерт” за заемане на държавен служител по ЗДСл от закрития отдел “Развитие на въоръжението” се съкращава и се разкрива нова длъжност “главен експерт” в отдел “Международни договори”. Видно от новото длъжностно разписание е, че длъжността „държавен експерт“ продължава да съществува във всеки от трите отдела на дирекция „Политика по въоръженията“. При сравняване на предходното длъжностно разписание, в сила от 01.01.2019 г. и новото, в сила от 02.05.2025 г. се установява, че след извършената реорганизация общият брой на служители, заемащи длъжност „държавен експерт“ в новообразувания отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“, е общо пет, т.е. с една бройка по-малко от лицата, назначени на същата длъжност общо в двата закрити отдела. Броят на служителите, заемащи тази длъжност по служебно правоотношение в цялата дирекция, също е намален от седем на шест. При тези данни е необходимо да се установи дали съкратената длъжност „държавен експерт“ от закрития отдел „Развитие на въоръженията“ се покрива като основни задължения и функции с новоразкритата длъжност „главен експерт“ по ЗДСл в отдел „Международни договори“. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с извършената съпоставка между длъжностните характеристики за тези две длъжности, а именно, че описаните задължения за длъжността “главен експерт” в отдел “Международни договори” се различават съществено от тези, предвидени за съкратената длъжност на А.. По този начин безспорно се установява осъществяване на правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл при намаляване на щатните бройки за длъжността „държавен експерт“, предвидени за заемане по служебно правоотношение. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че за разлика от други служители, чиито длъжности са съкратени или трансформирани, ответникът не му предлага да заеме друга свободна длъжност, макар и по-ниска. Административният орган не е обвързан да извърши подбор кого да съкрати, тъй като в ЗДСл не е предвидено такова задължение. Преценката му е по целесъобразност с оглед извършване на най-ефективното преструктуриране с цел оптимизиране на дейността на администрацията. Правилно първоинстанционният съд приема, че констатациите в приобщения по делото доклад с рег. № 21-15-26/07.07.2025 г. на инспектората на Министерство на отбраната са неотносими към прекратяването на служебното правоотношение на А.. Същият се отнася до конкретни установявания и препоръки относно работата на ведомството, включително на дирекция “Политика по въоръженията“, които нямат връзка с извършената реорганизация. Противно на възражението на касатора, изводът на първоинстанционния съд относно неприложимостта на защитата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е законосъобразен. Постановяването на оспорената заповед по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност на служителя не е в противоречие с административнопроизводствените правила или материалния закон, тъй като ЗДСл, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения с държавни служители, не съдържа закрила, идентична с тази по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Такава закрила не следва и от цитираното в касационната жалбата решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 на Съда на Европейския съюз, с което се дават насоки, обосноваващи извод за приложимост по отношение на държавните служители единствено на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, отнасяща се до уволнение на лица, страдащи от определени заболявания, какъвто не е разглежданият случай. Не е налице соченото от касатора несъответствие с целта на закона, нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, както и на други принципи на административния процес. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване на длъжността на служителя. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилно присъдено в полза на Министерство на отбраната юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143 АПК въпросът за отговорността за разноските се решава в зависимост от изхода от делото. Според ал. 3 на цитираната разпоредба, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В случая процесуалният представител на ответния административен орган заявява своевременно претенцията си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение преди края на устните състезания, проведени в последното открито съдебно заседание на 28.10.2025 г. Присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение е определено в минимален размер, като правилно е съобразена редакцията на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ към датата на постановяване на съдебното решение. Предвид изложеното настоящият състав намира обжалваното решение за правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати такива на Министерство на отбраната в размер на 102,26 евро, представляващи евровата равностойност на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,