Определение № 8605 от 01.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8486/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на О. Б. М., чрез процесуален представител, срещу определение № 1051/01.08.2025г., постановено по адм. дело № 278/2025г. на Административен съд - Габрово, в частта в която е оставено без уважение искането му за спиране предварителното изпълнение на ЗПАМ № РД-14-3871/29.07.2025г., издадена от Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" Габрово към ИА "Автомобилна администрация", в частта за наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, бук. "б", предл. 2 и ал.2, т. 3 от ЗАПр. - временно отнемане на свидетелство за управление № [номер] на молителя О. М., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. С частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че съдът не е аргументирал наличието на превес на обществения интерес над личния на молителя. Твърди се, че не е накърнен обществения интерес, тъй като молителя е правоспособен водач и е управлявал автомобила без установяване употребата на алкохол или наркотични вещества. Сочи, че свидетелството му за управление е нужно за да обслужва своите интереси а така също и то засяга правата на третото лице – собственика на автомобила. Моли за отмяна на оспорения акт и постановяване на определение, с което да се спре незабавното изпълнение на заповедта. Ответникът - началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Габрово към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с писмен отговор, подаден чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност. По подробно изложени доводи се моли за оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, Върховният административен съд, седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Габрово е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871/29.07.2025г., издадена от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Габрово към ИА "Автомобилна администрация". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че искането е допустимо, но неоснователно. С оспорената заповед, на основание чл. 107, ал. 1 във вр. чл. 106а, ал.1, т. 1, бук. "б" и чл. 106а, ал. 1, т. 4, бук. "б" от ЗАПр. са приложени следните принудителни административни мерки: 1. по чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук. "б" от ЗАПр. – спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № [номер] на л.а. марка „Дачия Лоджи“, собственост на Б. М., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и 2. по чл. 106а, ал. 1, т. 4, бук. "б", предл. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗАПр. - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство № [номер] на молителя О. М. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Съдът е приел, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАПр. По силата на ал. 3 от с. з. подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Според съда, разпоредбата представлява изключение от общия принцип за суспензивен ефект на оспорването на административния акт, възпроизведен в чл. 166, ал. 1 от АПК. Съгласно ал. 4 от с.з., в случаите, когато допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съдът мотивира, че настоящият случай, с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ЗАПр. попада именно в хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК като предметът на доказване обхваща установяването на факти, които да обосноват извод за евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, като резултат от предварителното изпълнение. За да отхвърли по същество искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение, съдът е приел, че от доказателствата по делото не може да се обоснове извод за настъпването на значителни или труднопоправими вреди, които да преодолеят по значимост защитения от закона обществен интерес – обществените превози да се извършват от лицензирани по съответния ред лица. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес по силата на закона и на същия не се противопоставя със същата степен на значимост застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя. За последния са налице алтернативни възможности за задоволяване нуждите му от предвижване и изпълнение на личните му потребности. Определението е правилно. Следва да се посочи, че обект на касационна проверка е само и единствено съдебния акт в частта в която оставено без уважение искането на молителя за спиране предварителното изпълнение на ЗПАМ № РД-14-3871/29.07.2025г., в частта по т. 2. В настоящия случай, както правилно е посочил първоинстанционния съд, предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона. Спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението. В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административният акт, административният орган е освободен от задължението да обосновава материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК, тъй като те се презумират доколкото общественият интерес е надделяващ. В разпоредбата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК са уредени нормативно предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение. Следва да се посочи за правилен изводът на съда за необосновано и недоказано наличието на материалните предпоставки по чл. 166, ал. 4 от АПК. В случая в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличие на свой интерес, като той следва да бъде равен по значимост на държавния или обществения. При недоказване на условията по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, правилно е отхвърлено искането за спиране. Ирелевантно за спора е дали е накърнен обществения интерес, а важно е да се докаже от молителя единствено, че личните му права и интереси надделяват над обществените и, че отказа за спиране предварителното изпълнение на наложената ПАМ ще доведе до трайно увреждане на тези негови интереси и права. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е отчел липсата на представени каквито и да са доказателства свързани с наличието на предпоставките визирани в чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. С оглед нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 228 вр. чл. 236 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно. Съдът определи същото в размер на 100лв. на основание чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение