Определение № 230 от 03.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4885/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от М., М., Светла и М. Д. чрез адв.С. Б. за допълване на определение № 112/29.04.20г.на ВКС по к.гр.дело № 4885/15г.в частта за разноските. От ответниците по молбата чрез адв.В. Волева е постъпил писмен отговор, с който се оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като взе предвид данните по делото, намира следното: С решение № 63 от 1.03.16г. по гр.дело № 4885/15г., състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е осъдил ответника по касация Я. К. Я. – лично и в качеството му на ЕТ“Я. К. Я. – Я. ИЯ-77“ да заплати на касаторите М., М., М. и Светла Д. разноските по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 3 477.50 лв. С определение № 112 от 29.04.20г.по същото дело състав на Трето гражданско отделение е оставил без разглеждане молбата на Я. Я. Я. и И. А. Я. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на касационния съд.В мотивите на определението е посочено,че молителите не са страна в касационното производство.Я. Я. е син на починалия ответник Я. Я., но се е отказал от наследството на баща си, а И. Я. не попада в кръга на неговите наследници. Правилото по чл.248 ал.1 ГПК е процесуален способ за поправяне на грешка или пропуск на съда при реализиране на отговорността за разноските в гражданския процес, като в първия случай е допуснато неточно изчисляване и присъждане на сторените разходи от страната ,а във втория – пропуск да се ангажира въпросната отговорност.Във всички случаи се касае за разноски, които са своевременно поискани пред съда, чието присъждане е обусловено от изхода на делото.Правото да претендират и да носят отговорност за разноски обаче принадлежи само на страните,участвали в производството по делото. В случая молителите в производството по чл.247 ГПК не са страна по делото и няма основание да понесат отговорност за разноските в това производство.Затова и адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на касаторите по реда на чл.38 ЗА, остава за негова сметка. Изложеното обуславя неоснователност на молбата по чл.248 ал.1 ГПК и налага оставянето й без уважение. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.