Определение № 8053 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2024 г.

Производството е по реда на чл. 60, ал. 8 във вр. с чл. 229 и сл. от Администратинопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) на Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу Определение № 1613/20.05.2024 г., постановено по адм. дело № 645/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е спряно предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-1959/07.05.2024 г. Частният жалбоподател счита определението на първоинстанционния съд за необосновано и неправилно. Оспорва направения извод от съда, че предварителното изпълнение на заповедта не е мотивирано от директора на ГДГП на МВР. Сочи, че същата е издадена по реда на чл. 181а, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, в писмена форма и е подписана от административен орган, разполагащ с материална компетентност. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно определение. Ответникът по частната жалба – И. Л. Л., чрез адв. Д. Стойкова, я оспорва като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор от 14.06.2024 г. и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – оставено в сила като правилно и обосновано. Върховният административен съд, Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка на обжалваното определение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е Заповед № 3282з-1959/07.05.2024 г., издадена от директора на ГДГП-МВР, с която на основание чл. 41, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР е било наредено И. Л., на длъжност старши полицай на ГКПП-Кулата от ГПУ-Петрич към РДГП-Смолян да бъде командирован в ГПУ-Болярово при РДГП-Елхово за подпомагане дейността по осъществяване на граничен контрол и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора през държавната граница за времето oт 08.05.2024 г. до 06.06.2024 г. Съгласно установяванията в определението, процесната заповед е връчена на служителя на 08.05.2024 г., при което последният подава жалба срещу нея на 13.05.2024 г. с включено искане за спиране на изпълнението, предвид посочената начална дата. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и евентуално настъпване на конкретно посочени вреди при изпълнение на заповедта, подкрепени с приложени писмени доказателства. От правна страна съдът е приел искането за допустимо и след извършена проверка по реда на чл. 166 АПК – за основателно. Според изложените мотиви, допуснатото предварително изпълнение не е формулирано изрично в заповедта от 07.05.2024 г. или по силата на закона. Възможността за временно командироване при служебна необходимост е предвидена в чл. 181, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, но от текста на разпоредбата не може да бъде направен извод за наличие на съдържание в нея, което да обосновава допускане на предварително изпълнение. Като съществени за крайното заключение по искането са отчетени формата и предпоставките по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 АПК, които в случая не са спазени. На отделно място в съдебното определение е отбелязано и наличието на обстоятелства, които сочат противопоставимост на частния интерес на оспорващия спрямо служебния интерес, преследван с оспорения акт. Постановеното определение от Административен съд - Благоевград е валидно, допустимо и правилно. Преценката на първоинстанционния съд по допустимостта на заявеното искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-1959/07.05.2024 г. е логически и правно обоснована. Частният жалбоподател не оспорва факта, че в заповедта не се съдържа изрично разпореждане за предварително изпълнение. Определената от директора на ГДГД-МВР начална дата – 08.05.2024 г. на командироване на служителя в ГПУ-Болярово е квалифицирано правилно от съда като равнозначно на акт с подобна насоченост. Наведените оплаквания в частната жалба са неоснователни и бланкетни. Дори да бъде прието твърдението, че процесната заповед е издадена по реда на чл. 181а, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР (което също не е отбелязано изрично), това не опровергава извода на административния съд, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е във формата, предвидена в чл. 60, ал. 2 АПК. Отсъствието на конкретни аргументи, както и на разграничение между предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение и относимите към проверката за законосъобразност на акта в основното производство, са достатъчно основание за отхвърляне на частната жалба на директора на ГДГД-МВР. Изцяло погрешно е разбирането на частния жалбоподател, че регламентираните законови изисквания относно формата и предпоставките по чл. 181а, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР във вр. с чл. 60, ал. 1 и ал. 2 АПК, могат да бъдат нарушени по съображения, произтичащи от оперативната самостоятелност на органа. Неспазването на всяко от тях води до незаконосъобразност на взетото привременно решение, както правилно е прието в обжалваното определение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че постановеното определение от първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,