Определение № 142 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2951/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. А. М. против решение № 78 от 02.10.2019 г. по гр. дело № 221/2019 г. на БАС /Бургаски апелативен съд/. Ответникът Х. И. Х. излага становище за процесуална недопустимост на касационната жалба, а при условие на евентуалност, ако бъде отхвърлено възражението, поддържа доводи за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол, съответно при допускане на касационно обжалване, намира касационната жалба за неоснователна на релевираните в обстоятелствената й част оплаквания за неправилност на въззивното решение. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение при проверка процесуалната допустимост на касационната жалба констатира, че същата е процесуално недопустима поради следните съображения: С цитираното въззивно решение, състав на БАС е потвърдил решение № 114 от 01.04.2019 г. по гр. дело № 1489/2018 г. на БОС /Бургаски окръжен съд/, с което първоинстанционният съд е уважил иск с правно основание чл. 439 ГПК, като е приел по отношение на Е. И. С., че Х. И. Х. не дължи суми по изпълнително дело № 20158010400288 на Т. Д. – ЧСИ, рег. № 801 на КЧСИ, район на действие БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.02.2011 г. по т. дело № 274/2011 г., издаден въз основа на арбитражно решение от 05.01.2011 г. по арбитражно дело № 51/2010 г. на Арбитражен съд за търговски спорове при Сдружение АСТГ – гр. Бургас, както следва: 218000 лв. по договор за паричен заем, сключен между физически лица, 22961.64 лв., мораторна лихва за периода от 28.09.2009 г. до 27.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.09.2010 г. до окончателното изплащане, 5009.42 лв., разноски за арбитражна такса, 5262 лв., адвокатски хонорар за правна защита по арбитражно дело, 502.46 лв., разноски по т.д. № 274/2011 г. на СГС /Софийски градски съд/, които вземания са били прехвърлени на Е. И. С. от Д. А. М. с договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 09.07.2018 г. С оглед уважаване на главния иск, съдът не е разгледал предявения под условие евентуален иск срещу ответника Д. А. М.. Въззивното решение е било обжалвано от Е. И. С.. С разпореждане № 135 от 14.02.2020 г. по гр. дело № 221/2019 г. на съдия от БАС е върната касационната жалба, подадена от Е. И. С. срещу цитираното въззивно решение. С определение № 339 от 28.09.2020 г. по ч. гр. дело № 1838/2020 г., състав на ВКС, гражданска колегия, ІV отделение е потвърдил посоченото разпореждане. Въззивното решение е обжалвано и от Д. А. М.. Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба на Д. А. М. е процесуално недопустима. В случая с постановяване на определение № 339 от 28.09.2020 г. по ч. гр. дело № 1838/2020 г. на ВКС, гражданска колегия, ІV отделение е потвърдено цитираното разпореждане на съдия от БАС за връщане на касационната жалба, подадена от Е. И. С. срещу цитираното въззивно решение. Касационната жалба е била върната с посоченото разпореждане, поради което подаването й не е породило деволутивен ефект, а въззивното решение по иска против Е. С. е влязло в сила от момента, в който е влязъл в сила цитираният акт по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. на 28.09.2020 г., когато е обявено определение № 339 от 28.09.2020 г. по ч. гр. дело № 1838/2020 г. на ВКС, гражданска колегия, ІV отделение. При тези обстоятелства отпада и правния интерес от подаване на касационна жалба от страна на Д. М.. Последният е цедирал вземането си на Е. С. с договор за цесия от 09.07.2018 г., по силата на който С. е придобил от Д. М., взискател по изпълнително дело № 20158010400288 по описа на ЧСИ Т. Д. всички вземания по същото дело. Тези факти са обосновали и пасивната легитимация на С. като ответник по иска с правно основание чл. 439 ГПК. Доколкото искът е бил насочен против С. като предпочитан ответник, запазването на висящността на делото по претенцията срещу него е съдържало потенциална възможност за разглеждане на иска и против Д. М.. С влизане в сила на въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по иска на Х. Х. против Е. С. е удовлетворен интереса на ищеца и по предявената срещу Д. М. претенция в условията на евентуалност, което изключва възможността за запазване висящността на производството. Касаторът Д. М. няма правен интерес да иска отмяна на въззивното решение, тъй като постановеният правен резултат е благоприятен за него. Затова касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение