Определение № 430 от 26.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2248/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от управителя С. М. К., чрез адв. Г. Б., против въззивно решение № 985/26.02.2018 г., постановено от Окръжен съд - Благоевград по въззивно гр.д. № 788/2017 г. в частта, с която искът по чл. 200 КТ е уважен за сумата от 15 000 лв. и са присъдени съдебни разноски. С определение № 166/20.04.2018 г. състав на Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 1564/2018 г. е спрял изпълнението на осъдителното решение в производство по чл. 282, ал. 2 ГПК срещу внесена парична гаранция от касатора – ответник в размер на 15 000 лв., която е постъпила по сметката за обезпечения на Върховния касационен съд. Касационната жалба на [фирма] е образувана в касационно гр.д. № 2248/2018 г. С определение № 799/22.10.2018 г., постановено по чл.288 ГПК, решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване. Представени са доказателства, че търговското дружество е превело на насрещната страна сумата в размер на 17 793 лв. по сметка на адвокат Д. Г. К., както и пълномощно от А. Ц. адвокатът да получава от негово име и за негова сметка присъдените по делото суми. Постъпило е становище от адв. Д. К., от името на А. Ц., че молбата на длъжника е основателна, както и, че всички дължими суми са му изплатени. При така установеното, молбата за освобождаване на внесената като обезпечение сума е основателна. Смисълът, който изискването на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК свързва с внасянето на обезпечението е в това да се гарантира, че в хипотеза, когато обжалваното осъдително въззивно решение се окаже потвърдено от ВКС, предстоящото му принудително изпълнение да не бъде осуетено и съответно, сумата да се използва за погасяване на задължението. По делото е изяснено, че плащането в случая е вече осъществено доброволно, с други средства, поради което отпада и необходимостта от задържане на внесеното обезпечение. Мотивиран от горното, съдът