Определение № 1057 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3325/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Ф. срещу решение №353 от 28.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 3303 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав, с което е потвърдено решение №260871 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 9958 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, I ГО, I-15 състав, в обжалваната от Д. С. Ф. част. С тази част на първоинстанционното решение на основание чл.74 във връзка с чл.62 и чл.63, ал.2, т.1 от ЗОПДНПИ/отм./ е отнет от Д. С. Ф. апартамент № 68, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с таван № 36, съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Касаторът желае да бъде сезиран Конституционният съд с искане за установяване на противоконституционност на чл.152, ал.3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Противоречи ли на нормата на чл.9 от Закона за съдебната власт определянето на втори и последващ съдия докладчик със заповед на административен ръководител на орган на съдебната власт чрез ръчно разпределение, независимо от посочените причини за това?

2. Следва ли всеки следващ в производството пред съответната съдебна инстанция съдия да бъде определен при спазване на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл.360б от ЗСВ?

3. Липсата на един или повече от задължителните реквизити по чл.6 от Правилника за вписванията, в това число граници, скици и схеми, касае ли редовността на исковата молба с искане за отнемане на недвижимо имущество, претендирано от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество?

4. При липса на проявена процесуална активност ответник в първоинстанционното исково производство, респективно въззивен жалбоподател, притежава ли правен интерес от предявяване на възражения във въззивната жалба досежно пълнотата, яснотата и законосъобразността на доклада по делото, направен от първостепенния съд?

5. Може ли експертно заключение по допусната експертиза да бъде счетено за обективно, пълно и съответно на доказателствата, компетентно и обосновано-в случай че липсват пасажи от текста/страници/ в неговата основна част и/или допълване в съдебно заседание по време на изслушването на вещото лице?

6. Допустимо ли е повторно отнемане на имущество, чиято конфискация е вече постановена от наказателен съд с присъда или с решение?

Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че искането за сезиране на Конституционния съд е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Разпоредбата на чл.152, ал.3 от ЗОНПИ предвижда, че докато трае съдебното производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, давност не тече. Касаторът твърди, че тази разпоредба е противоконституционна по съображенията, изложени в т.4 на решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г. Тези мотиви на Конституционния съд касаят съвсем различен времеви проблем-срока на проверката, считано от деня на започването, поради което не са относими към спирането на давността по време на съдебното производство. Нормата на чл.152, ал.3 от ЗОНПИ е в съответствие с общия принцип, съдържащ се в чл.115, буква „ж“ от ЗЗД, според който давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането и не е в противоречие с Конституцията на Република България.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. С. Ф. е обжалвала решението на Софийския градски съд в частта, с която на основание чл.74 във връзка с чл.62 и чл.63, ал.2, т.1 от ЗОПДНПИ/отм./ и е отнет апартамент № 68, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с таван № 36, съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Във въззивната си жалба е посочила, че делото е разгледано и решено от незаконен съдебен състав, понеже липсват доказателства за спазването на разпоредбата на ЗСВ, прокламираща принципа на случайния подбор. Съдът е допуснал разглеждане на делото, образувано въз основа на нередовна и ненадлежно вписана искова молба, понеже липсва надлежно описание на недвижимите имоти, предмет на исковата претенция-няма скица, надлежно описание на границите и съседите, които са минимално изискуемите реквизити, необходими за идентифициране на недвижимия имот. Следващото възражение е, че докладът по делото е бланкетен, непълен и неясен по смисъла на чл.146 от ГПК, което се приравнява на липсата на доклад. Освен това липсват мотиви на първоинстанционния съд, заключението е непълно, липсва страница от приложението, което би следвало да се намира между лист 316 и лист 317, не са използвани различни методи на оценка на недвижимия имот, съдът не е напътил ответницата служебно да изясни релевантни факти и обстоятелства. Поискала е изслушване на повторни експертизи със служебно формулирани или евентуално формулирани от нея задачи. Въпреки дадените от въззивния съд указания с разпореждане по делото, конкретни задачи към повторно поисканата експертиза не са посочени и други доказателства не са поискани.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а възражението на жалбоподателката, че то е постановено от незаконен съдебен състав е несъстоятелно. В първоинстанционното дело са налице протоколи и заповеди на административния ръководител на СГС, от чието съдържание става ясно, че са спазени процедурните изисквания на ЗСВ за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. Според съда е безпочвено и възражението за нередовност на исковата молба, тъй като недвижимият имот е надлежно индивидуализиран, а вписването на исковата молба не засяга нейната редовност. Въззивният съд е счел, че докладът на първоинстанционния съд е достатъчно пълен и ясен, кредитирал е приетите експертни заключения като компетентно изготвени и обосновани. Посочил е, че след като не се установява към датата на приключване на устните състезания присъдата за конфискация на апартамента да е влязла в сила и имотът да е напуснал патримониума на ответницата, налице са предпоставките за отнемането му. Паралелната възможност за отнемане на вещ посредством конфискация in rem и налагането на наказание, който съдебен акт първи влезе в сила, не води до влошаване на положението на ответницата, доколкото касаят един и същи обект на собственост. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.

Първите два въпроса на касатора във връзка с така изложените мотиви на въззивния съд се отнасят до твърдението, че първоинстанционното решение е постановено от незаконен състав. Дори това решение да е засегнато от неправомерен избор на съдебен състав, последвалото го въззивно решение по същото дело не е опорочено само на това основание, защото втората инстанция разрешава спора по същество и не би могла да прогласи първоинстанционното решение само на това основание за нищожно, а евентуално да го отмени, ако е неправилно, какъвто порок въззивният съд не е констатирал. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в решение №202 от 7.04.2020 г. по гр. д. № 2832/2018 г. на IV ГО и определение № 50075/16.02.2023 г. по гр.д. № 3098/2022 г. на III ГО. Ето защо тези въпроси нямат отношение към правилността на въззивното решение, поради което не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.

В третия въпрос на касатора се твърди, че исковата молба е нередовна поради неспазване на изискванията за задължителните реквизити по чл.6 от Правилника за вписванията, в това число граници, скици и схеми. Въззивният съд е приел, че тези изисквания по отношение на отнетия апартамент са спазени, а освен това не касаят редовността на исковата молба. Това разрешение съответства на т.1 от ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСГК, според която изискването за вписване на исковата молба не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба. Следователно евентуалните пороци по вписването поради нарушения на Правилника за вписването не се отразяват на редовността на исковата молба и не рефлектират върху постановените съдебни решения/т.2 на същото тълкувателно решение/.

Четвъртият въпрос на касатора е разрешен от въззивния съд в съответствие с т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Дори докладът на първоинстанционния съд да е бил непълен или неясен, тези процесуални нарушения биха могли да се преценяват само при наличие на редовни искания за събиране на доказателства пред въззивния съд, каквито ответницата не е формулирала. Не се констатира и необходимост въззивният съд служебно да дава указания за правилното приложение на императивна материалноправна норма.

Петият въпрос на касатора почива на невярното твърдение, че липсва страница от приложението към експертизата, което би следвало да се намира между лист 316 и лист 317. Такава липса няма, тъй като страница 26 от приложението се намира на обратната страна на страница 25 и номерацията продължава непрекъснато от № 949 до №986. Освен това приложението касае банкови сметки, които не са били отнети, тъй като не са били налични и не са предмет на спора. Ето защо и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Последният въпрос на касатора касае значението за изхода на настоящия гражданскоправен спор на наказателното производство, в което същият обект на собственост е конфискуван. Въззивният съд не е преценил дали отнемането на имота е от значение за размера на значителното несъответствие и най-вече-дали след влизане в сила на наказателната конфискация имотът принадлежи на ответницата, за да може да бъде отнет на основание чл.74 във връзка с чл.62 и чл.63, ал.2, т.1 от ЗОПДНПИ/отм./. Заради тази липсваща преценка въззивният съд не е съобразил, че резултатът от наказателното производство евентуално би определил и изхода на гражданския спор, което би наложило делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. В този смисъл даденото от въззивния съд разрешение на шестия въпрос на касатора е в противоречие със служебно известното на състава решение № 140 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 3565 по описа за 2022 г. на Трето гражданско отделение и съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо поради наличието на процесуална пречка за произнасяне по съществото на спора. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,