Определение № 94 от 03.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1855/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 1666 от 15.11.2018 г. на Т. Д. К. от София, съдържаща искането й за изменение на постановеното по настоящето дело в приключеното касационно производство по чл. 288 ГПК определение № 16 от 16.01.2018 г. в частта му за разноските, противопоставяйки възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност - съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото - на присъденото в нейна тежест адвокатско възнаграждение от 6 000 лв., което е било изплатено от ответното по касация „Оникс РР" ЕООД-София на един негов адвокат от САК с личен номер [ЕГН]. Претендира намаляването му до неговия минимален размер от 3 009.22 лв., установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в приключеното касационно производство по чл. 288 ГПК, настоящата молба на касаторката Т. Д. К. от София с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба е неоснователна. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК по делото е бил своевременно депозиран писмен отговор на касационната жалба на молителката К., изготвен от процесуалния представител на ответното по касация „Оникс РР" ЕООД-София адв. М. Хр. М. от САК (с личен номер [ЕГН]). Към отговора е приложено пълномощното му /на л. 64/, от съдържанието на което е видно, че на датата 19 юни 2017 г. той е бил надлежно оторизиран от управителя на този търговец не само да „изготви, подпише и подаде отговор на касационната жалба, но и с правото да представлява дружеството пред ВКС и да извършва всички съдопроизводствени действия, вкл. получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като изрично има и правата по чл. 34, алинеи 2 и 3 ГПК - за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване на пари и/или други ценности, за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, да изменя исканията в хода на делото, както и да сключва помирения, както и да образува изпълнителни дела за принудително събиране на присъдените от съдилищата суми". Видно е и от клаузите на чл.чл. III и IV на приложения договор за правна защита и съдействие № 0000001 от същата дата, че реално изплатеният от търговеца ответник по касация хонорар за този негов адвокат от САК е бил в размер на 6 000 лв. (шест хиляди лева). Възражението на молителката с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК се основава на обстоятелството, че след като не е било допуснато до касационен контрол атакуваното от нея въззивно решение, то реално дължимият за процесуалния представител на ответното по касация търговско дружество адвокатски хонорар следвало да е ограничен до размера, дължим за изготвяне на писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Това обаче е последващо резултата от изхода по конкретното дело съображение. Следователно възражението за прекомерност е несвоевременно направено. Това е така, защото писменият отговор на касационната жалба на К. е бил депозиран в канцеларията на ГК на САС на датата 16.VI.2017 г., а след 22.VI.с.г. делото е било изпратено във ВКС. Там, в канцеларията на 1-во т.о., делото е било на разположение на молителката, респ. на пълномощника й от САК, до датата на насроченото закрито съдебно заседание по него на 13.XII.2017 г. Това е период с продължителност около половин година, през който същата е могла да възрази срещу размера на претендираното от ответното по касация дружество адвокатско възнаграждение. Задължителните разяснения, дадени с постановката по т. 3 на ТР № 6/6.XI.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 6/2012 г., правят необосновано очакването, че ВКС следва служебно да намалява свободно уговореното по см. на чл. 9 ЗЗД в даден конкретен размер адвокатско възнаграждение. При това в процесния случай в обхвата на последното се е включвало не само изготвянето на писмен отговор на касационната жалба на молителката К., но и осъществяване на процесуално представителство пред ВКС. Ето защо няма място за приложение и на редуциращото /с 25%/ правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение