Определение № 10461 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Етажна собственост „Проф. Г. и В. З.“ на жилищна сграда, намираща се в гр. София, [улица] и [улица], както и на физически лица, собственици на самостоятелни обекти в сградата Г. Т. В., Б. П. Н., Л. С. Г., М. Х. С., Н. Б. З., К. Д. Д., И. Х. К., А. Н. М., С. К. С., Е. С. Д. и В. К. П., подадена чрез пълномощници – адвокат М. Мичев и Р. Иванова. Оспорва се Определение № 13425/31.07.2024 г., постановено по административно дело № 4561/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което са оставени без разглеждане жалбите на посочените лица срещу Разрешение за строеж № 8/15.03.2021 г. на Главния архитект на Столична община – район „Оборище“, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. От ответната страна Е. Б. Й. е постъпило възражение срещу частната жалба, изготвено от адвокат А. Ангелов, който по изложени съображения счита съдебното определение за правилно и моли да бъде оставено в сила. След като съобрази съдържащите се в делото документи и приложимите норми, Върховният административен съд счита, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол е Разрешение за строеж № 8/15.03.2021 г. на Главния архитект на Столична община – район „Оборище“, с което на П. И. Д. и Е. Б. Й. е разрешено да извършат строеж: „Вътрешно преустройство и промяна предназначение на „Магазин за хранителни стоки с топла точка“ в „Пекарна с консумация на място“. Административният съд е събрал относимите писмени доказателства и е изслушал заключение по съдебно-техническа експертиза, след което е възприел правни изводи, част от които се споделят от настоящия касационен състав. На първо място, с оглед установените факти правилно съдът е приел, че оспореното разрешение за строеж попада под разпоредбата на чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ, тъй като се променя предназначението на обект, находящ се в сграда при режим на етажна собственост - от магазин в пекарна с място за консумация, както и се променя фасадата на сграда, която е обща част като се отваря витрина на мястото на два прозореца. Следователно е приложим чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ, според който в случаите по чл. 185, ал. 2 ЗУТ заинтересовани да оспорят разрешението за строеж са собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. На следващо място и прилагайки стриктно цитираната по-горе норма на чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ, в която изчерпателно са изброени заинтересуваните от оспорването лица, верен е изводът на съдебния състав за това, че етажната собственост като правен субект не попада сред тях. В случая не се твърди, съответно не се представя доказателство за приложение на чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, според който председателят на управителния съвет /управителя/ на етажната собственост може да представлява собствениците по повод оспорване на РС, за което следва да е упълномощен от общото събрание, като дори и в тази хипотеза управителя представлява собствениците, а не етажната собственост. След като етажната собственост не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ, то правилно е отречена процесуалната й легитимация да оспори пред съда строителното разрешение. В този смисъл се съдържат мотиви в Решение № 13591/09.11.2017 г. по адм.д. № 4881/2017 г. и в Определение № 12204/01.10.2020 г. по адм.д. № 7347/2020 г. по описа на Върховния административен съд, ІІ о. На трето място, правилно съдът е приел, че жалбата на посочените по-горе физически лица не е просрочена, тъй като административния акт не им е надлежно съобщен. За издаденото разрешение е бил уведомен управителя на етажната собственост, но не и лично всеки един от собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, изр. 1 ЗУТ изисква съобщаване на разрешението за строеж на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК, което изключва облекчения ред за съобщаване, предвиден в § 4, ал. 3 ДР ЗУТ. В този смисъл е Определение № 9528/11.10.2023 г. по адм.д. № 5762/2023 г. и Определение № 8250/25.06.2020 г. по адм.д. № 5618/2020 г. по описа на Върховния административен съд, ІІ о. Настоящият касационен състав не споделя решаващия извод на съда да приеме недопустимост на жалбата на физическите лица поради факта, че строежът е въведен в експлоатация, след който момент разрешението не представлявало годен предмет на съдебно оспорване, тъй като губи правното си значение и има само удостоверителен характер. Обстоятелството, че строежът е реализиран и за него е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация не означава, че разрешението за строеж губи качеството си на индивидуален административен акт, годен за съдебен контрол. След неговото изпълнение, административният акт продължава да съществува, като само променя вида си – от конститутивен административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК /създаващ правото да се изгради строеж/, се трансформира в удостоверителен административен акт по чл. 21, ал. 2 АПК /удостоверяващ възникналото право да се изгради строежа/. Обратното становище би открило възможността чрез изпълнението на един незаконосъобразен или нищожен административен акт да се възпрепятства правото да бъде оспорен. Освен това, следва да се прави разлика между сегашната уредба по въпроса, съдържаща се в чл. 156, ал. 8 ЗУТ и предходната такава в чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ /отм./. Сега действащата разпоредба на чл. 156, ал. 8 ЗУТ регламентира, че „влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна“. Тази разпоредба се различава по смисъл и съдържание от чл. 154а, ал. 2 ЗТСУ /отм./, според която „не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж за реализирани строежи, за които е издадено разрешение за ползване, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това“. Като се отчетат очевидните разлики между двете норми и тълкувайки сега действащата според точния й смисъл се налага изводът, че жалба срещу разрешение за строеж би била допустима независимо дали строежът е изпълнен и въведен в експлоатация, стига да е подадена от заинтересувани лица, в законоустановения срок, когато се претендира унищожаемост на акта и се иска неговата отмяна и срещу разрешение, което не е влязло в сила, тъй като не е надлежно съобщено на оспорилите го заинтересувани лица. Мотиви в изложения по-горе смисъл се съдържат в Определение № 6793/07.06.2021 г. по адм. д. № 1568/2021 г., Решение № 11591/16.11.2021 г. по адм. д. № 4725/2021 г., Определение № 6388/23.05.2024 г. по адм. д. № 2459/2024 г. по описа на Върховния административен съд, ІІ о. В конкретния случай са налице всички условия за допустимост на оспорването на физическите лица - собственици на самостоятелни обекти в сградата, а именно: годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК, който по отношения на тях не е влязъл в законна сила, подадена в срок жалба и от лица, които са заинтересувани по смисъла чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Оспореното определение в тази част, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. Т. В., Б. П. Н., Л. С. Г., М. Х. С., Н. Б. З., К. Д. Д., И. Х. К., А. Н. М., С. К. С., Е. С. Д. и В. К. П., и е прекратил производството по делото в същата част, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата оспорена част, с която е приета недопустимост на жалбата на етажната собственост и е прекратено производството по делото спрямо нея, съдебният акт е постановен при правилно приложение на закона и следва да бъде оставен в сила. На основание чл. 226, ал. 3, във връзка с чл. 236 АПК и тъй като съдебният спор не е приключил по същество, не се дължи произнасяне по претенциите за разноски на този етап от съдопроизводството. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение