Определение № 13178 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Т. К., чрез пълномощник, срещу определение № 2592/29.09.2025 г. по адм. дело № 572/2025 г. на Административен съд – Русе ( АС – Русе), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Разпореждане № 5-1/10.08.2025г., издадено от Д. Г. Г., на длъжност „Полицай“ при РУ 02 към на ОД на МВР – Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи, че определението е неправилно – незаконосъобразно и иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, със задължителни указания по приложението на закона. Претендира се присъждане на разноски за заплатена държавна такса за производството пред ВАС. Ответникът по частната жалба – полицейски орган при РУ 02 към на ОД на МВР – Варна не изразява становище по нея. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С определение № 2592/29.09.2025 г., АС – Русе, след като обсъдил относимите фактически и правни обстоятелства, е приел, че обжалваният административен акт - Разпореждане № 5-1/10.08.2025г., издадено от Д. Г. Г. на длъжност „Полицай“ при РУ 02 към на ОД на МВР – Варна, с което на основание чл.64 ал.1 от ЗМВР на Д. Т. К. е разпоредено „Да спазва чл.5 ал.1 т.1 от Наредба на ОбС Варна за реда за провеждане на търговска дейност на територията на община Варна, а именно да не извършва търговска дейност след 24:00 часа“ е приел, че се касае за отправено предупреждение, а не до разпореждане по чл.64 ал.1 от ЗМВР, независимо от позоваването на тази норма. Съдът е посочил, че полицейският орган не е упражнил самостоятелно правомощие да налага забрана за извършване на търговска дейност след 24.00 часа, а в изпълнение на функциите си по охрана на обществения ред, е следил за спазване на изискванията за извършване на дейност от търговски обекти, въведени с Наредбата на ОбС - Варна. Поради това и в кръга на своите функционални задължения за осъществяване на превенция на правонарушенията, е издал предупреждение към жалбоподателя да спазва разписаното в чл. 5 ал. 1 т. 1 на посочената Наредба. В допълнение приел, че с акта не се създават нови задължения за адресата, различни от тези, произтичащи от действащия подзаконов нормативен акт на ОбС - Варна. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на решаващия съд, че в действителност, независимо от наименованието на акта, полицейският орган е предупредил жалбоподателя да не извършва нарушение и да спазва вече посочената разпоредба от наредбата на ОбС Варна. Неоснователни са доводите в частната жалба, че волеизявлението на полицейския служител няма характер на предупреждение, а с него се разпорежда конкретно поведение на адресата. Полицейският служител, в изпълнение на функциите си по охрана на обществения ред, е следил за спазване на изискванията за извършване на дейност от търговски обекти, въведени с Наредбата на ОбС - Варна. В кръга на своите функционални задължения за осъществяване на превенция на правонарушенията, полицейският орган по същество е предупредил жалбоподателя да не допуска противоправно поведение като „спазва чл.5 ал.1 т.1 от Наредба на ОбС Варна“. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, с обжалвания акт не се създават нови задължения за адресата, различни от тези, произтичащи от посочената в акта норма на наредбата на ОбС - Варна. Предвид изложеното жалбата правилно е определена от АС - Русе като недопустима, поради липса на предмет - годен за обжалване административен акт, поради което и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва основание за присъждане на претендираните от частния жалбоподател разноски. Воден от горното и на основание чл. чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение