Определение № 3398 от 19.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2276/2026 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК и е образувано въз основа на постъпила касационна жалба, подадена от Г. Х. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 87 от 22.01.2026г.по в.гр.д.№ 2659/2025г. на Апелативен съд София. В жалбата се съдържаше и искане за спиране изпълнението на обжалвания въззивен акт, на основание чл.282, ал.2 ГПК, включително и в частта за присъдените разноски. С разпореждане № 130 от 2.06.2026г. на молителката беше указано внасяне на сумата от 15 338.76евро по сметката на ВКС за обезпеченията. Постъпила е молба-уточнение с вх.№ 12640 от 15.06.2026г., с която молителката заявява, че с въззивният акт искът е отхвърлен и желае спиране на изпълнението само в осъдителната част, която касае присъдените в нейна тежест съдебни разноски. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази материалите по делото,направеното уточнение и закона, намира направеното искане за неоснователно. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014г.на ОСГТК на ВКС - понятието „присъдена сума” по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 ГПК не включва присъдените разноски. Спирането по чл.282, ал.2, изр.първо ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение. Произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение – арг. от чл.248, ал.3 ГПК, поради което подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение