Определение № 757 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1908/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Д., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. С., срещу въззивно решение №226 от 23.12.2014 г. по гр. дело № 482/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №1090 от 15.07.2014 г. по гр.дело №1047/2014 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу И. Ж. Георгиева искове с право основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за разваляне до размер на ½ ид. ч. на сключения на 02.03.1994 г. с нот. акт № , т. , д. № 2983/1994 г. договор, чрез който Ж. Г. Ж., баща и наследодател на страните по делото, е прехвърлил на ответницата по исковете срещу задължение за гледане и издръжка на него и на съпругата му Т. Ж., собствения си недвижим имот - апартамент, находящ се в [населено място], както и за връщане на същия имот. В. съд е приел, че И. Ж. Г. е поела задължение да осъществява цялостни грижи за домакинството, храната, облеклото, евентуално лечение и всичко необходимо съобразно начина на живот на прехвърлителя и съпругата му. Изпълнението на задължението при липса на специална уговорка се дължи съобразно конкретните нужди на прехвърлителя и не може да бъде натрапвано чрез изискване за промяна на начина на живот и обичайните навици на кредитора. Не е нужно за точното изпълнение на договора непременно страните по договора да живеят в едно домакинство, достатъчно е прехвърлителят да е получил адекватни грижи за всяка своя нужда. По делото не е доказано той да е изпаднал в нужда, на която приобретателката по договора да не е откликнала. Следва да се приеме, че договорът е изпълняван точно, според уговорката на страните в него, поради което исковете са неоснователни.

Ответницата по касационната жалба И. Ж. Г., [населено място], оспорва жалбата.

Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това, дали е налице пълно неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане при положение, че приобретателят не предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на прехвърлителя, с които да бъдат задоволени нуждите му от място на живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други всекидневни потребности. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и се решават противоречиво от съдилищата. Представени са ТР №6/2011 г. от 15.05.2012 г. по тълк. дело №6/2011 г. на ВКС, ОСГК и съдебни решения.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №226 от 23.12.2014 г. по гр. дело № 482/2014 г. на Варненския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси са правноирелевантни, защото въззивният съд е приел по същество, че няма неизпълнение на задълженията на приобретателя по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, след като изпълнението им е прието приживе от прехвърлителя. След като няма доказателства, че прехвърлителят е имал нужда и от други грижи и издръжка, различни от престираните от приобретателя лично или чрез трети лица, то изпълнението на задълженията е съобразно уговореното и за прехвърлителя са положени толкова грижи и е давана такава издръжка, от каквато самият той е смятал, че има нужда.

Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 900 лв. деловодни разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.