Решение № 13923 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2558/2013 г.

Решение № 13923 от 24.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2558/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Сабри Караманов, действащ като ЕТ "Караман-експорт-Сабри Караманов", моли да бъде отменено решение № 2918/03.12.2012 г. по адм. д. № 851/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 181102943/25.10.2011 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна, по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 181102943/25.10.2011 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 43 519,50 лв с лихви и е определено задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 2300,22 лв с лихви. Съдът не е забелязал, че с решение № 942/27.01.2012 г. на директора на ДОУИ-Варна РА е изменен в частта по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) като данъкът е намален на 22 891 лв, а лихвите - на 17 039,27 лв, поради неправилно включен целият доход по чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) от замяна на земеделски земи в облагаемата основа, вместо една втора от него, тъй като придобиването на земите и замяната им са извършени по време на брака на ревизираното лице. Като е отхвърлил жалбата против РА и в изменената му част съдът е постановил недопустимо решение - плюс петитум, което в тази част следва да бъде обезсилено. В мотивите си съдът е обсъдил подробно констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните основи и данъчните задължения за 2005 г. и 2007 г. в РА /с изключение на поправената грешка при обжалването по административен ред/. Съдът е отговорил правилно на всички възражения на касатора. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Доводите за допуснати процесуални нарушения при възлагане на ревизията правилно са отхвърлени от административния съд. Неоснователен е и доводът, че следва да се провеждат отделни ревизии на едноличния търговец и физическото лице след като патримониумът на ЕТ и физическото лице е един и същ. Доводът, че при извършената замяна не се формира доход правилно е отхвърлен от съда предвид чл. 24, ал. 1 и 3 ЗОДФЛ (отм.), според които и при замяна на недвижими имоти се формира доход, равен на разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на имуществото. По силата на закона тази разлика е обявена за доход, който по чл. 10, т. 7 ЗОДФЛ (отм.) е облагаем. По делото не е имало спор по приложението на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, нито по определената данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК, предвид отговорите на въпросите на съда от представителя на касатора в съдебно заседание на 10.09.2012 г. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. над 22 891 лв с лихви над 17 039,27 лв. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за присъждане на разноски е основателно за тази инстанция в размер 11,25 лв. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, I отделение,