Определение № 2683 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба на Ю. Б., чрез адв. Косарова, срещу определение № 14214/18.12.2025 г. по адм. дело № 2731/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по дело № С–761/25 на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на извода на съда, че образуваното пред СЕС дело С-761/25 обуславя изхода на спора по адм. дело № 2731/2025 г. по описа на АС - Варна. Поддържа, че за правилния изход на делото е достатъчно да се приложи българското право, което ясно и безпротиворечиво предвижда предоставянето на социална помощ на лица с временна закрила. Позовава се на чл. 3, ал. 5 от Закон за социалните помощи за деца (ЗСПД), който сочи, че право на социално подпомагане имат и чужденците, когато това е предвидено в друг закон или международен договор. В тази връзка цитира чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закон за убежището и бежанците, съгласно който чужденците с предоставена закрила имат право на социално подпомагане. При изложените съображения, подробно развити в частната жалба, иска отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът – директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност и допустимост, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Ю. Б., чрез адв. Косарова, срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/26452 от 13.10.2025 г. на Началник отдел СЗ при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за детето й В. Б. - ученичка, записана в [клас].

С оспореното определение на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, АС - Варна е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С–761/25. Изложил е съображения, че предметът на преюдициалното запитване се отнася до въпроси, свързани с правото на чужди граждани да получават еднократни семейни помощ – еднократна помощ за ученици, записани в осми клас и наличието, респективно – липсата, спрямо тях на основанието на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, на което се е позовал административният орган при постановяване и на обжалваната в това производство заповед за отказ да бъде отпусната еднократната семейна помощ – еднократна помощ за ученик, записан в първи, втори, трети и четвърти клас. В този смисъл въпросите по преюдициалното запитване са обуславящи за изхода на спора, предмет на разглежданото от него дело.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора.

В случая, съдът правилно е преценил, че е налице сходство между предмета на спора по делото и описаната в Определение № 13035 от 26.11.2025 г. по адм. дело № 2120/2025 г. на АС – Варна фактическа обстановка и изложените правни съображения от съда, за да отправи преюдициално запитване до СЕС, със следните въпроси:

1. Следва ли разпоредбите на член 3, параграф 2, член 13, параграф 2 и член 14, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО, във връзка със съображение 16 от тази директива и целта на директивата по член 1, да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка е предоставила достъп до образователната си система на лица под 18 годишна възраст, ползващи се с временна закрила, тя е длъжна да предостави на техните семейства достъп и до еднократните семейните помощи за деца – включително тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПД, която има за цел насърчаване продължаването на образованието — независимо че друг закон или международен договор, не предвиждат изрично такова право?

2. Следва ли разпоредбите на член 21, параграфи 1 и 2, член 24, параграфи 1 и 2, и член 34, параграфи 1 и 2 от ХОПЕС, във връзка член 13, параграф 2 и член 14, параграф 1, от Директива 2001/55/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като тази в чл. 3, т. 5 ЗСПД, която ограничава правото на семейна помощ за деца по чл. 10б, ал.1 ЗСПД за граждани на трети държави, ползващи се с временна закрила, когато такава помощ не е предвидена в друг закон или международен договор, по който Република България е страна?

Във връзка с така отправеното преюдициално запитване, пред СЕС е образувано дело С-761/25.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че отговорът на СЕС по преюдициалните въпроси ще даде нужната яснота за това как следва да се тълкува правото на ЕС и в частност изискванията на Директива 2003/109 по отношение на лицата, на които е предоставена временна закрила, в контекста на националното законодателство. Спорните въпроси са свързани с правото на граждани на трети страни да получават семейна помощ за деца, поради което произнасянето на СЕС по дело № С-761/25 на СЕС несъмнено се явява преюдициално и е от значение за изхода на спора по адм. дело № 2731/2025 г. по описа на АС - Варна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът, въз основа на представените от страните доказателства, е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Предвид значението на поставените в преюдициалното запитване по адм. дело № 2120/2025 г. на АС - Варна въпроси за правилното разрешаване на правния спор и по процесното съдебно производство, липсата на произнасяне от страна на СЕС по тях, препятства изпълнението на задължението на съда в горния смисъл. Доколкото съдът е длъжен да прилага правилно правото на ЕС, а актът на СЕС по поставените пред него въпроси е преюдициален, то налице са сочените основания за спиране на първоинстанционното производство. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че поставените в преюдициалното питане въпроси са относими към спорния по делото предмет. Съдът като е съобразил правилото на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК и предвид задължителния характер на решението на СЕС, правилно е спрял производството по делото до произнасянето на СЕС с окончателен акт по дело № С-761/25.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,