Определение № 8308 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6273/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Н. Т. с [ЕГН] и с адрес в [населено място], на [улица], против Определение № 4816 от 09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 922 по описа на Административния съд – Хасково за 2025 г. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Т. срещу мълчалив отказ на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково (ОД на МВР – Хасково) да му заплати разноски по изпълнението в размер на 50, 00 лв. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, като навежда наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директор на ОД на МВР – Хасково – я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако частният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения такъв в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за дела без материален интерес. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява частната жалба, като процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 922/2025 г. по описа на Административния съд – Хасково е образувано по жалба на Т. Т. (л. 4-5 от първоинстанционното дело) и уточнение към нея, именувано „допълнителна молба“ (л. 40, пак там) против мълчалив отказ на директора на ОД на МВР – Хасково да се произнесе по молба на адв. З. Господинова, в качеството й на пълномощник на Т. Т., от 05.03.2025 г. (л. 18, пак там) за заплащане на сумата от 50, 00 лв., представляваща „разноски по изпълнението“ във връзка с Изпълнителен лист по адм. дело № 182/2024 г. по описа на Административния съд – Хасково (л. 7, пак там) от 15.07.2024 г., издаден в полза на Т. срещу ОД на МВР – Хасково. Административният съд е установил, че изпълнителният лист е бил предявен за плащане и на 23.01.2025 г. длъжникът – ОД на МВР Хасково е заплатил сумите по същия (л. 10, пак там). За изготвяне депозираната пред ОД на МВР Хасково молба за заплащане на сумите по изпълнителния лист, получаване на сумите и извършване на всякакви действия и справки във връзка с изплащане на сумите по изпълнителния лист, Т. е ангажирал адв. З. Господинова (пълномощно на л. 8, пак там), като е сключил с нея Договор за правна помощ и съдействие № 00780918 от 20.01.2025 г. (л. 9, пак там), в който между страните е договорено възнаграждение в размер на сумата от 50, 00 лв., претендирана като незаплатена от длъжника – ОД на МВР Хасково с молба на упълномощения адвокат до Областната дирекция от 05.03.2025 г. Като правно основание за плащане на посочената сума, адв. Господинова посочила чл. 79, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С писмо, рег. № 272000-6893/04.04.2025 г. (л. 31, пак там) ВПД директор на ОД на МВР – Хасково е информирал адв. Господинова, че счита претендираното адвокатско възнаграждение от 50, 00 лв. за недължимо. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че жалбата на Т. Т. против мълчалив отказ на директора на ОД на МВР – Хасково да се произнесе по молба от 05.03.2025 г. на адв. З. Господинова, в качеството й на пълномощник на Т., е процесуално недопустима, поради липса на годен за оспорване предмет. Като се позовал на чл. 1, т. 1 и на чл. 128 АПК, е преценил че молбата от 05.03.2025 г. не представлява сезиране на административния орган с искане за издаване на индивидуален административен акт, а обективира искане за плащане по предявено от кредитор към длъжник вземане, което е с гражданскоправен характер. Формирал е извод, че, след като административният орган не е валидно сезиран с искане за издаване на индивидуален административен акт, той не би могъл да формира мълчалив отказ да издаде конкретен такъв. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Определението е правилно, като краен резултат. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в законоустановените хипотези, изброени в тази разпоредба. Държавната такса, заплатена от частния жалбоподател за издаването на Изпълнителен лист от 15.07.2024 г. по адм. дело № 182/2024 г. по описа на Административния съд – Хасково и адвокатското възнаграждение, заплатено от него във връзка с изготвяне и подаване на молба до ОД на МВР – Хасково за плащане на сумите по изпълнителния лист, получаване на същите и извършване на всякакви действия и справки във връзка с изплащането им, се явяват разноски по изпълнението на паричното задължение, за което е издаден този изпълнителен лист и могат да се претендират при изпълнението на задължението от длъжника. Правилно е приетото от административния съд, че в конкретната хипотеза не е формиран мълчалив отказ. В този смисъл е и Определение № 11550/30.07.2019г. на ВАС по адм. д.№ 7532/2019 година. По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горните съображения и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия