Определение № 8976 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 година“ чрез процесуален представител, срещу разпореждане № 32565/18.08.2026 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 11036/2024 година, с което е върната касационна жалба с вх. № 23464 от 02.07.2026 г. на РУО на ОПТТИ 2014-2020 г. срещу решение № 24915 от 19.06.2026 г. постановено по адм. дело № 11036/2024 г. по описа на АССГ. Релевира възражения за неправилност: указанията за отстраняване на нередовността на жалбата били изпълнени в срок. Прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ чрез юрк. Луканова оспорва частната жалба като неоснователна. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ срещу Решение за определяне на финансова корекция peг. № ФК-12 23.10.2024 г., издадено от директор на дирекция „Координация на програми и проекти“ и ръководител на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ) 2014 – 2020 г. С решение № 24915 от 19.06.2026 г. постановено по адм. дело № 11036/2024 г. по описа на АССГ, съдът е отменил административния акт. Срещу решението е подадена касационна жалба от РУО на ОПТТИ 2014-2020 г. С разпореждане № 27303/07.07.2026 година, съдът е оставил без движение касационната жалба, като е указал на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да довнесе по сметка на ВАС държавна такса в размер на още 1431,61 евро. Съобщението е получено на 15.07.2026 година. На касатора са указани последиците от неотстраняването на нередовността. На л.7 по делото на ВАС е представен платежен документ, от който е видно, че таксата в размер на 1431,61 евро е внесена по сметка на ВАС на 15.07.2026 година. Предвид тези фактически установявания, неправилен е изводът на АССГ, че жалбата следва да бъде върната поради неотстраняване на нередовността (довнасяне на посочената такса). Спорът пред касационния състав е в това: Законосъобразно ли съдът е приел, че при непредставена квитанция за внесена държавна такса по делото са налице условията на чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК? Частната жалба е основателна: Съгласно чл. 213а, ал. 1, изр. последно АПК касационната жалба се връща от първоинстанционния съд когато нередовностите й не са отстранени в 7-дневен срок от получаване на съобщението с указанията. Приложение намира разпоредбата на чл. 213, т. 3 АПК, която изисква към жалбата да се приложи документ за платена държавна такса. В случая, жалбата е била оставена без движение поради невнесена в пълен размер държавна такса; разпореждането за довнасянето й е съобщено на жалбоподателя, изтекъл е и 7-дневният срок, даден от съда за внасянето й. На касатора са указани последиците от неотстраняването на нередовността така както е указана (довнасяне на посочената такса). Но, указанията на съда са за довнасяне на държавна такса по сметка на ВАС в размер на 1431,61 евро. В разпореждането на съда не е указано в 7- дневен срок от съобщението по делото да бъде представен документ, удостоверяващ плащането. Това задължение за представяне на квитанцията по делото частният жалбоподател не е изпълнил в срока от получаване на разпореждането, но то не му е и указано. В действителност, законодателят изрично е посочил като изискване за редовност на жалбата и прилагането в срок на документа за платена държавна такса. Изискването е на чл. 213, т. 3 АПК, вр. с чл. 231 АПК и фактът, че сумата е била внесена в указания срок по сметка на ВАС, принципно не игнорира задължението за представяне към делото в законоустановения срок на документа, удостоверяващ това обстоятелство. Но в случая съдът не е указал на жалбоподателя това изискване за представяне на документа по делото, не е дал срок за изпълнението му, поради което и жалбоподателят не може да носи негативните последици от неизпълнението на задължението за представяне в срок на платежния документ по делото. Държавната такса в размер на 1431,61 евро, така както е указанието, е внесена по сметка на ВАС на 15.07.2026 година – в указания от съда срок, който изтича на 22.07.2026г. Тъй като указанията на съда в тази насока са изпълнени, липсват основания за връщане на касационната жалба и разпореждането на АССГ следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, Върховният административен съд