Определение № 226 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3340/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Земеделска кооперация за производство и услуги „Т.-94 - [населено място], Земеделска кооперация „Труд” - [населено място], Кооперация за производство и услуги „Съединение 95” - [населено място], Земеделска кооперация „Т.” - [населено място], Земеделска кооперация „Въглен” - [населено място], З. „З.” - [населено място], всички чрез пълномощника адв. В., срещу разпореждане № 428 от 25.03.2014г. на Варненски апелативен съд по ч.гр.д. №93/2014г., с което е оставена без разглеждане подадената от кооперациите частна жалба вх.№ 1466/12.03.2014г. Жалбоподателите намират разпореждането за незаконосъобразно. Считат, че с определението за прекратяване и с това разпореждане съдът ги лишава от правото на защита срещу порочни действия на ЧСИ, а в случая става въпрос за въвод във владение на цял оранжериен комплекс от 87 оранжерии. Ответникът по частната жалба [фирма] взема становище за законосъобразност на атакувания акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Производството по ч.гр.д. № 93/2014г. на Варненски апелативен съд е образувано по частна жалба на шестте горепосочени кооперации срещу определение от 27.11.2013г. на Варненски окръжен съд по гр.д. 3309/2013г., с което се прекратява като недопустимо производството по жалба на кооперациите срещу постановление на ЧСИ Ст. Я. от 11.09.2013г. за извършен повторен въвод на взискателя [фирма] във владение на реална част от ПИ 235 в землището на [населено място], местн. „У. мера”, с площ 176,254 дка, представляваща източната част на имота, заета от оранжериите, отразени на скица към решението по гр.д. № 8044/2003г. на Варненски районен съд. За да прекрати производството съдът е приел, че обжалващите кооперации, които са съдружници в дружеството длъжник [фирма], не са трети лица по смисъла на чл. 435, ал.5 ГПК, които са във владение на имота преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява. Съдът е посочил, че кооперациите не са самостоятелни владелци, а държат имота /оранжерийния комплекс/ за дружеството - длъжник [фирма]. С определение № 138 от 28.02.2014г. по ч. гр.д. № 93/2014г. Варненски апелативен съд е присъединил делото към това по ч.гр.д. № 92/2014г., образувано по жалба срещу същото определение на Варненски окръжен съд, подадена от длъжника [фирма]. Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№ 1466/ 12.03.201г. от шестте кооперации, която с обжалвания съдебен акт Варненски апелативен съд е намерил за недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Затова е постановил връщането й. Настоящият състав намира разпореждането на Варненски апелативен съд за правилно. Съгласно чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: 1/ тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2/ тези, чието обжалване изрично е предвидено в закона. Определението, с което се извършва присъединяване на производството по една частна жалба към производството по друга частна жалба срещу същия съдебен акт, не попада в нито една от двете хипотези. То не прегражда хода на делото, защото съдът дължи произнасяне по частната жалба, с която е сезиран, макар и под друг номер на делото, а изрично обжалване на определението не е предвидено в закона. Поради изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.