Решение № 6561 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Д-р В. Николов - 86 - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Горанска срещу решение № 8911/17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1178/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-275/16.05.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него да бъде постановен нов – по съществото на спора, с който да се отмени оспорения административен акт. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив, в писмен отговор подаден чрез процесуален представител А. Талева счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмена молба подадена от процесуален представител главен юрисконсулт Р. Лазаров оспорва касационната жалба, поддържа представения отговор и излага съображения по съществото на спора. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на решението на първоинстанционния административен съд. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – Пловдив, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е била Заповед № РД-26-01-275/16.05.2025 г. на директора на РЗОК – Пловдив, с която на основание чл. 473, ал. 3 от НРД за МД 2023г. - 2025 г. е наложена санкция: прекратяване на договор № 164311/10.10.2025 г., сключен между НЗОК и „Д-р В. Николов - 86 - АИППМП" ЕООД, частично по отношение на д-р В. Н. Н.. По делото е установено, че по жалба, подадена от родител на ЗОЛ, въз основа на Заповед № РД-25-639/18.03.2025 г. на директора на РЗОК – Пловдив е извършена проверка от служители на РЗОК - Пловдив в ЛЗ „Д-р В. Николов - 86 - АИППМП" ЕООД. Проверката е инициирана на база оплакване в жалбата, че на И. В. Г. не е извършвана ваксина срещу [заличен текст], а извършването на такава е отразено от д-р Н. в здравното досие на същото лице на 17.10.2023 г. Установено е, че към тази дата Г. е записана в пациентската листа на д-р Н. и в здравното досие на осигуреното лице е наличен амбулаторен лист с НРН № 23290703С8AF/17.10.2023 г., в който е отразено извършване на имунизация с ваксина [заличен текст] и липсващ подпис на родител/настойник/приемен родител, както и на ОПЛ. Констатирано е при проверката, че е отчетена, но не е извършена дейност от д-р В. Н.. Същият е предоставил на органите на РЗОК писмено становище, в което е обективирано, че през месец октомври 2023 г. е получил две ваксини от процесната и се уговорил с майката на И. В. Г. да поставят на детето имунизацията на 17.10.2023 г. Втората доза от ваксината била планирана за друго дете. На така посочената дата д-р Н. посочва, че предварително е създал и принтирал два амублаторни листа за двете имунизации, за да ги връчи за подпис на родителите след поставянето. В становището се заявява, че И. В. Г. не се явила за поставяне на имунизацията, а по невнимание д-р Н. анулирал грешния АЛ, при което ваксината останала отчетена в системата, а поставената на другото дете на същата дата не е отчетена. Анулирането на отразяването на ваксината се сочи да е извършено на датата на проверка от РЗИ - 07.03.2025 г. За резултатите от проверката е изготвен Протокол № РД-25-639-1/21.03.2025 г. от контрольори при РЗОК, в който са отразени гореизложените факти и обстоятелства, в следствие на които е прието, че е отчетена, но не е извършена процесната ваксина на Г. от 17.10.2023 г., а същата е заплатена от РЗОК - Пловдив. На ЛЗ е съставен и връчен протокол № РД-25-639-2/21.03.2025 г. за неоснователно получени суми по чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО. В същия е отразено, че подлежащата на възстановяване сума от ЛЗ е в размер на 4 (четири) лева. Констатациите отразени в така посочените протоколи, съставени от контрольорите на РЗОК - Пловдив и становището на д-р Н. са разгледани на заседание на Арбитражна комисия, създадена на основание чл. 75 от ЗЗО, определена със Заповед № РД-18-25/08.04.2025 г. на директора на РЗОК - Пловдив. Комисията не се е произнесла с решение, предвид равен брой противоположни гласове от страна на членовете ѝ при проведеното гласуване - Протокол № 2/11.04.2025 г. Впоследствие е издадена и заповедта за налага на санкция, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. С решението си, решаващият съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е неправилно. Основателни са касационните възражения на лечебното заведение, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗЗО в случаите, когато не е налице прието решение от Арбитражната комисия, поради равен брой гласове Директорът на РЗОК може да наложи санкции, но следва да издаде мотивирана заповед. В тези хипотези Директорът на РЗОК се произнася при условията на оперативна самостоятелност и дължи собствени мотиви относно преценката си да наложи съответните санкции. Ако издаде заповед за налагане на санкция, административният орган е длъжен да изложи мотиви защо счита, че лицето - обект на проверката е допуснало нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му срещу констатациите в протокола по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, каквото задължение има и в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, след което да обоснове приложените санкции. Обсъждането на възраженията на заинтересованите страни, които пряко касаят решавания с административният акт въпрос е задължение за органа, като неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите страни съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на акта – ТР № 4 по т. д. № 4/2002 на ВАС. В конкретния случай безспорно по делото е установено, че по отношение на констатациите на контролния орган по Протокол № РД-25-639-1/21.03.2025 г. Арбитражната комисия не е приела решение, поради равен брой гласове. В оспорената заповед констатациите на административния орган, изцяло възпроизвеждат констатациите на контролния орган. В заповедта като мотиви за налагане на санкциите органът е изложил същите мотиви, които са отразени в протокола от проверка. В заповедта липсва обсъждане от страна на административния орган на възраженията на дружеството, обективирани в представеното становище, като липсва излагане на собствени мотиви на органа по отношение на преценката му тези възражения да не се уважат, поради неоснователност. В заповедта е налице единствено възпроизвеждане на мотивите и констатациите на контролния орган, като изцяло липсват собствени мотиви на наказващия органа, по отношение на преценката му относно твърдяната техническа грешка довела до неправилно оформяне на медицинската документация. От представените по преписката писмени доказателства се установява, че действително лекарят от лечебното заведение е заявил две ваксинации, а е отчел и поставил само една, което е установено от проверката на РЗИ - Пловдив, видно от представения протокол. Не е обсъдил и обстоятелството, че ваксинацията на И. В. Г. е заличена в НЗИС на 07.03.2025 г. т.е. преди проверката от РЗОК. В този смисъл изцяло е пренебрегнал доказателства, който потвърждават защитната теза на касатора. Изобщо не е изследван въпросът дали на другия пациент действително е поставена ваксина, но същата не е отчетена т.е. че се касае за неправилно оформена медицинска документация. В противоречие с изискванията на чл.35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованата организация. Описаните факти могат да сочат неточност при отчитането на медицинската дейност, но не и нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, санкционирано по чл. 473, ал. 3 от НРД за МД 2023г. - 2025 г. Следователно заповедта се явява постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на наказаното лице. Последното е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. (Решение № 9954/21.07.2020 г. по адм. д. № 4567/2020 г., VІ отд.; Решение № 7143 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2022 г., VI о. Решение № 3096 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2023 г., VI о.) Приемайки, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби, административният съд е постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, който е изяснен от фактическа страна, като се отмени оспорения административен акт. С оглед изход на делото, основателна се явява акцесорната претенция на касатора за присъждане на разноски. На основание чл.143 ал.1 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК НЗОК следва да заплати на „Д-р В. Николов - 86 - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ" ЕООД сумата в размер от 1050 лева, представляваща държавна такса и адвокатски хонорар за първоинстанционното производство и сумата в размер на 602,26 евро, представляваща държавна такса и адвокатски хонорар за касационно производство. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първата и касационната инстанции е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Всички суми следва да се присъдят в евро или общо 1139,12 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,