Определение № 4677 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3875/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 59152/23.07.2026 г. на Б. А. Х., депозирана чрез адв. Д. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 1889/27.05.2025 г. по гр.д. № 16609/2023 г. на Районен съд Варна, с което молителят е осъден да заплати на „Технофер“ ЕООД следните суми: на основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД сумата от 1 200,00 лв., представляваща дължима наемна цена за м. 09,10,11 и 12 2023 г. по договор за наем от 05.04.2019 г. и анекс към него от 05.05.2019 г. и на основание чл.233, ал.1 ЗЗД сумата от 2 585,28 лв., представляващо дължимо обезщетение за причинени вреди по договор наем от 05.04.2019 г. и анекс към него от 05.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2023 г. до окончателното изплащане. В молбата за отмяна, уточнена с молба от 07.08.2026 г. се поддържа, че са налице основанията на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Варна, поради лишаване на молителя от участие в делото поради нарушение на процедурата за връчване на съобщения и призовки по реда на чл.47 и сл. ГПК и съответно незаконосъобразното назначаване на особен представител, който го е представлявал в производството без да е налице хипотезата на чл.29, ал.3 ГПК. Излага се твърдение, че за влязлото в сила решение е узнал на 27.04.2026 г., когато му е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 55 по описа на ЧСИ З. Д., образувано на основание изп.лист, издаден по гр.д. № гр.д. № 16609/2023 г. по описа на Районен съд Варна. При така изложените обстоятелства молителят твърди, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като вследствие на нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е бил лишен от възможност да участва в делото и да се защитава. Ответникът – „Технофер“ ЕООД, чрез адв. Надежда С. е депозирал отговор, в който поддържа становище за недопустимост на молбата за отмяна - като подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, тъй като молителят е уведомен за решението чрез назначения му особен представител, който е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и последното е потвърдено от въззивния съд с решение от 03.12.2025 г., т.е. тримесечният срок е изтекъл на 3.03.2025 г. Излага и становище за неоснователност на молбата за отмяна на поддържаните в нея основания по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че допустим предмет на молбата за отмяна е въззивното решение, с което е потвърдено решение № 1889/27.05.2025 г. по гр.д. № 16609/2023 г. на Районен съд Варна – чл.296, т.1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено решение. Същата е постъпила в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, доколкото няма данни, които да обвържат началото на преклузивния тримесечен срок с дата, предхождаща връчването на поканата за доброволно изпълнение на молителя на 27.04.2026 г. в кантората на ЧСИ Д., което обстоятелство е изрично отбелязано в разписката, а не както се твърди в молбата – на постоянния адрес на молителя. В молбата са изложени твърдения за наличие на основанията за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК. Ето защо, молбата се явява процесуално допустима и редовна и са налице са предпоставките за разглеждането й в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. По искането за събиране на гласни доказателствени средства, съдът ще се произнесе след като молителят посочи конкретните обстоятелства, за чието установяване иска допускането им в настоящото производство. За тази цел на последния следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото определение, да посочи конкретните обстоятелства, които ще бъдат установявани от свидетелите. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение