Определение № 7672 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5057/2023 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. Кънчев, в качеството на председател на Управителния съвет на Сдружение „Асоциация за борба против корупцията в България – А.Б.К.Б.“ против определение № 2736 от 28.03.2023 г. по адм. д. № 2731/2023 г. на Административен съд - София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на оспореното определение, поради което се иска отмяната му. Твърди се, че отговорът на направеното предложение отговаря на дефиницията по чл. 21, ал. 1 от АПК. В допълнително представен „отговор“ прави искане за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейски съюз, относно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – Главният прокурор на Република България в срока по чл. 232 от АПК, чрез главен юрисконсулт Ц. Маринова, в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. По делото е установено, че на 22.12.2022 г. от С. Кънчев, в качеството му на председател на Управителния съвет на „Асоциация за борба против корупцията в България“ в Прокуратурата на Република България, е постъпило предложение Главния прокурор да упражни правомощията си по чл.150 от Конституцията на Република България, като сезира Конституционния съд с искане за установяване на конституционосъобразността на методиката за определяне от страна на българските народни представители на размера на тяхната основна заплата. В него са изложени съображения, че методиката за определяне от страна на българските народни представители на размера на тяхната основна заплата не е съобразена с добрите международни практики. По предложението е образувана административна преписка с рег. № 14337/2022г. по описа на отдел 09 „Нормативен анализ“ ВКП. На 20.03.2023 г. до С. Кънчев, в качеството на председател на Управителния съвет на Сдружение „Асоциация за борба против корупцията в България – А.Б.К.Б.“, е изпратен отговор от ВКП, отдел 09 „Нормативен анализ“. В приложеното към преписката ксерокопие на писмо изх. № 14337/2022г. от 20.03.2023г. на ВКП е изразено становище по подаденото предложение. Срещу това решение е подадена жалбата пред първоинстанционния съд, която е оставена без разглеждане. С определение № 2736 от 28.03.2023 г. по адм. д. № 2731/2023 г. на Административен съд - София-град е оставил без разглеждане „искова молба“ от С. Кънчев в качеството му на председател на Управителния съвет на „Асоциация за борба против корупцията в България“ против Главния прокурор на Република България за неизпълнение на чл. 118, ал. 1 от АПК и е прекратил производството по административно дело № 2731/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Приел е, че съдържанието на депозираното на 22.12.2022 г. от С. Кънчев, в качеството на председател на Управителния съвет на „Асоциация за борба против корупцията в България – А.Б.К.Б.“, предложение до Главния прокурор на Република България го определя като предложение по смисъла на чл. 117 от АПК. Отговорът (изричен или мълчалив) по направено предложение не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. поради което не е налице мълчалив отказ за издаването на индивидуален административен акт, приравнен на такъв. След като не е налице мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК е неприложима. От друга страна решението по предложението на основание чл.118, ал. 3 от АПК не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Налице е акт по чл. 118, ал. 3 АПК, който е изключен от съдебен контрол. Съгласно чл. 116 от АПК производството по предложенията и сигналите приключва с решение за отказ те да бъдат уважени или с изпълнение на постановено положително решение по тях. Актът с който административният орган се произнася по направено предложение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Това решение, независимо дали е позитивно или негативно, съгласно чл. 118, ал. 3 от АПК не подлежи на оспорване. По силата на чл. 118, ал. 3 от АПК изричното произнасяне по такова предложение не подлежи на обжалване пред съд, поради което по аргумент за по - силното основание на съдебен контрол не подлежи и мълчаливия отказ на административния орган, до който е отправено предложението. Предложението по чл. 117, ал.1 от АПК не предопределя характера на административния акт, който административният орган следва да издаде, като решението, респ. отказът на органа да се произнесе по предложението в съответствие с чл.118, ал.3 от АПК не подлежи на обжалване независимо от характера на акта, както и дали е изричен или мълчалив отказ. Съдебният контрол е изрично изключен с императивна норма на АПК. Съгласно чл. 159, т. 1 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. Отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимост на съдебното производство и като го е прекратил административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Особеното искане на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение, тъй като при отправяне на преюдициално запитване до СЕС по реда на чл. 628 и сл. от ГПК, приложим при условията на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, съответният национален съд следва да е стигнал до етап на решаване на делото по същество. Също така искането няма за предмет тълкуването на относима към правилното решаване на спора по процесното дело разпоредба от правото на Европейския съюз, респ. не се съдържа твърдение и липсват доводи за несъответствие на разпоредба/и от националното законодателство с разпоредба/и от европейски норми. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право за постановяването на решението по конкретен правен спор. Практиката на СЕС е категорична, че въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с предмета на делото и същите следва да са свързани с обстоятелства, отнасящи се към тълкуване на разпоредба/и на правото на ЕС. В случая не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване. Искането за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по см. на чл. 628 и сл. от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски, в полза на Главна прокуратура на Република България следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение