Определение № 9240 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. А. Ф., гражданин на Сирия, с адрес в гр. София, действащ чрез процесуалния си представител адв. Т. Лютфиева. Жалбата е против определение № 22514 от 30.06.2025 г., постановено по административно дело № 1968/2025 г. на Административен съд – София-град. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, незаконосъобразно, и необосновано, поради което моли за неговата отмяна. Иска се на основание чл. 161, ал. 3 от АПК възстановяване на срока за касационно обжалване на решение № 16885 от 19.05.2025 г., постановено по административно дело № 1968/2025 г. на Административен съд – София-град. Твърди се, че вината за пропускане на срока за касационно обжалване на посоченото решение е у процесуалния представител, упълномощен по процесното дело, което се явява непредвидено обстоятелство. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба, съдържаща молба за възстановяване на срок, е неоснователна по следните съображения: Твърдяните от молителя обстоятелства не са нито непредвидени, нито невъзможни за преодоляване, тъй като касаторът, видно от приложенията по делото, е бил представляван от надлежно упълномощени процесуални представители - адвокати. Обстоятелствата, които по закон се приемат за непреодолими следва да са такива извън волята на лицето като природни бедствия, тежки заболявания и други, за които закона и съдебната практика са изцяло безпротиворечиви. Сред тези обстоятелства не може да се приемат „незнанието на език“ и „липсата на правни знания“ от страна на А. А. Ф., както и фактът, че не е могъл да предвиди, че пълномощникът му ще действа недобросъвестно. Неоснователно е и твърдението, че е нарушено правото на жалба на А. А. Ф.. Подаването на жалба е факт, за който в случая са ирелевантни редовността и основателността й. Молбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 7 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,