Решение № 5794 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1376/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А. - гражданин на Сирия, подадена чрез адвокат К. Трифонова, против решение № 41871 от 15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9730/2025 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение № 4499/13.08.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното cъдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което се отмени решението на председателя на ДАБ. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния представител юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 13.03.2026 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София - град е образувано по жалба на М. А. А., гражданин на Сирия, против решение № 4499/13.08.2025 г.на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу оспореното пред него решение първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган и в установената форма, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прието е от съда също така, че в конкретния случай, нито в молбата за закрила, нито в интервюто, нито в представените по делото доказателства, се съдържат данни за преследване или основателни опасения от преследване на жалбоподателя по критериите за предоставяне на бежански статут, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Според съда, причините за напускане на страната му по произход са от личен, социално – икономически характер и са извън предметния обхват на ЗУБ. По отношение на преценката за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, позовавайки се на решението по дело № С-465/07 на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и на наличните по делото справки за ситуацията в Сирия, и съобразявайки, че жалбоподателят е напуснал страната си на произход доброволно, а не поради опасност от тежки посегателства, съдът отхвърля и критериите за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответната форма и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А.. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че мотивите на първоинстанционния съд са в противоречие със събраните по делото доказателства и със закона. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, административният съд е формирал законосъобразни изводи за липса на основанията, както по чл. 8, ал. 1, така и по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от касатора международна закрила. Настоящата инстанция споделя като правилен решаващия извод на първоинстанционния съд във връзка с чл. 8 ЗУБ, според който данните по делото сочат, че молителят е напуснал страната си с цел, която е извън предметния обхват на ЗУБ, съответно липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. В случая, отсъстват данни касационният жалбоподател да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, както и самият той е заявил в проведеното с него интервю в хода на административното производство. Цялостният анализ на обясненията му налага обоснованият извод, че причините за напускане на Сирия са от личен и икономически характер, и не обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход, поради което направеният от първоинстанционният съд извод, въз основа на представените по делото доказателства, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на лицето е правилен. Съдът безспорно е установил, че в случая не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Видно от проведеното интервю с молителят е, че целта му била Германия, но го върнали, тъй като бил депозирал молба за закрила в Република България. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Тези изводи се подкрепят и от представените в съдебното производство справки за обществено-политическата и икономическа обстановка в Сирия, според които в страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие, които да съставляват реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността се подобряват. Същевременно не са установени фактически обстоятелства, които да водят до заключение, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия, съществува голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. По тази причина не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., възприет в чл. 4, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приетите по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" (тоест хуманитарен статут). Настоящият състав съобразява и последващите актуализирани справки, представени в съдебната фаза, от които се установява тенденция към постепенно стабилизиране на обществено-политическата обстановка, възстановяване дейността на държавни институции, завръщане на значителен брой сирийски граждани и подобряване на икономическите условия. Данните за доброволно завръщане на значителен брой сирийски граждани от съседни държави, възстановяване на международни полети и функциониране на публични институции правилно са отчетени от първоинстанционния съд като относими към преценката за наличието на реална опасност по смисъла на чл. 9 ЗУБ.Следва да се има предвид, че представените пред административния орган и в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ на базата на преглед и анализ на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради и което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. При така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратнопропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на касационния жалбоподател се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то интензитетът на безогледно насилие в страната му би следвало да е на много високо ниво. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Твърденията на жалбоподателя в хода на касационното производство, че същият ще бъде изложен на реален риск, ако се върне в Сирия, не могат да бъдат кредитирани. Същите не кореспондират с приетите по делото доказателства и не се подкрепят от бежанската история на лицето, търсещо закрила, разказана на проведеното интервю пред интервюиращия орган. Допълнително следва да се посочи, че в случая не са налице други причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, които да са основание за предоставяне на хуманитарен статут. Тълкуването на текста, застъпено в редица решения на Върховния административен съд, разкрива, че това са причини, различни от изрично изброените в чл. 9, ал. 1 от закона, въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В случая причини от такъв характер не са установени. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на ситуацията в държавата на произход и на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти, като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София - град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,