Решение № 6072 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14098/2014. г.

от 20.12.2013 г. на началник отдел "МДТ" при община Тетевен, в частта, с която са установени спрямо дружеството задължения за данък недвижими имоти за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. и лихви върху задълженията за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. в общ размер на 9 386,18 лв., в това число 6 914,74 лв. - главница и 2 471,44 лв. - лихви към 2.10.2012 г. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че "Рюрик Груп" ЕООД е собственик на УПИ с площ 27 000 кв. м., ведно с построените в него почивна станция, категоризирана като хотел "Рибарица", 3 гаража, дърводелски цех със склад, нафтово и агрегатно помещения и трафопост, както и на УПИ с площ 2 260 кв. м., ведно с построените в него пречиствателна станция, помпена станция и шахта съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 82, т. IV, рег. № 2106, д. № 389 от 2007 г. Двата поземлени имота се намират в с. Рибарица, община Тетевен и са отразени в подробния устройствен план на селото. С декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 106 от 3.08.2007 г. "Рюрик Груп" ЕООД е декларирал в община Тетевен следните имоти: хотел Рибарица, 3 броя гаражи, дърводелски цех и нафтово стопанство с обща отчетна стойност 2 799 162,00 лв. С декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 107 от 3.08.2007 г. дружеството е декларирало в община Тетевен следните имоти: дворно място, пречиствателна станция, помпена станция и шахта с обща отчетна стойност 146 204,00 лв. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 830 от 30.06.2010 г. "Рюрик Груп" ЕООД е добавил към имотите по предходната декларация вх. № 106 от 3.08.2007 г. и земята (поземления имот), в който се намират същите, с площ 27 000 кв. м. и отчетна стойност 554 819,00 лв., като след извършената от служители в отдел "МДТ" при община Тетевен корекция, недвижимите имоти по декларация вх. № 106 от 3.08.2007 г. са с обща отчетна стойност 3 353 981,00 лв. Поземленият имот е придобит с цитирания нотариален акт от 2007 г., с който са придобити и постройките в него. Тъй като земята с площ 27 000 кв. м. е добавена към имотите по декларация вх. № 106 от 3.08.2007 г. през 2010 г., от служител в отдел "МДТ" към община Тетевен е извършена проверка, при която е установено, че за 2008 г. и 2009 г. ДНИ на дружеството по декларация вх. № 106 от 3.08.2007 г. е начисляван върху основа (отчетна стойност) от 2 799 162,00 лв., без да е включена стойността на земята. Въз основа на тези констатации и посочените в декларациите данни старши инспектор "МДТ" в отдел МДТ при община Тетевен издал оспорения АУЗД № 040 от 2.10.2013 г., с който е установено задължение за "Рюрик Груп" ЕООД по двете декларации от 2007 г. за ДНИ за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2012 г. в общ размер от 26 251,40 лв. След приспадане на внесените суми са констатирани дължими суми за довнасяне в общ размер на 14 636,46 лв. (в т.ч. главница 12 165,02 лв. и лихви към 2.10.2013 г. 2 471,44 лв.). Задълженията и начислената лихва са разбити подробно по години и по декларации. АУЗД е получен от "Рюрик Груп" ЕООД на 15.10.2013 г., оспорен е по административен ред пред началника на отдел "МДТ" при община Тетевен, като последният се е произнесъл по жалбата с Решение № МДТ-99

от 20.12.2013 г., с което го е потвърдил като законосъобразен. Поради влязъл в сила АУЗД № 155 от 28.03.2011 г. на орган по приходите при община Тетевен, с който спрямо "Рюрик Груп" ЕООД са установени задължения за ДНИ за 2011 г. и оттегляне на оспорения акт в тази част, производството по жалбата, в тази й част, е прекратено. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), неоспорено от страните, досежно изводите за задължения за ДНИ. Съгласно заключението дължимият ДНИ за периода 2008 г. - 2012 г. е изчислен правилно и е в размер на 12 165,02 лв., а лихвите за забава - в размер на 2 471,44 лв. Посочил е, че като се изключи задължението за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 5 250,28 лв., за което има влязъл в сила АУЗД, дължимият за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2012 г. ДНИ е в размер на 6 914,74 лв. Съгласно констатациите на вещото лице не е налице надвнесена сума за ТБО, от която да може да се направи прихващане на дължимия ДНИ, тъй като за последните три години ТБО не е внасяна. При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на административната процедура. Приел е също, че актът е издаден в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Посочил е, че доколкото земята от 27 000 кв. м., включително и нейната отчетна стойност не е декларирана с декларация № 106 от 3.08.2007 г., а едва с декларация № 830 от 30.06.2010 г. и отразените в оспорения акт задължения за ДНИ не са платени в срок и не е извършвана ревизия, то органът по приходите, в съответствие с процедурата по ДОПК, е издал служебно процесния акт. Приел е за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че органът по приходите, преди да издаде АУЗД е следвало да провери дали от дружеството има надвнесени суми за ТБО и да извърши прихващане. Посочил е, че задълженията за ДНИ и ТБО тях са с различни правни основания, а освен това прихващането и възстановяването се извършва в отделна процедура и завършваща с различен административен акт. Приел, че не е спорно, че жалбоподателят за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2012 г. не е внесъл цялата дължима сума за ДНИ за декларираните от него имоти, както и че не се оспорва размера на задълженията, установени с оспорения акт. Установените с оспорения акт задължения са изчислени в съответствие с изискванията на чл. 21 от ЗМДТ и в размера, определен в чл. 15 от Наредбата за определянето на местните данъци на територията на община Тетевен. Обсъдил е института на прихващането и възстановяването съгласно ДОПК, както и разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от с. з. и е приел, че в хода на производството на проверка подлежат единствено установените с АУЗД задължения за заплащане на ДНИ, но не и наличието или липсата на основания за прихващане на тези задължения с внесени от оспорващия суми в община Тетевен. Посочил е също, че задълженията за ТБО и наличието на надвнесени суми по същите трябва да бъдат безспорно доказани, което в случая не е сторено, доколкото жалбоподателят е оспорил по съдебен ред както АУЗД № 040 от 2.10.2013 г. за дължим ДНИ, така и АУЗД № 041 от 2.10.2013 г. за дължима ТБО и производството по тези оспорвания не е приключило. "Рюрик Груп" ЕООД е подало до отдел "МДТ" при община Тетевен единствено искане за възстановяване на надвзети суми за ТБО и е оспорило пред съда мълчалив отказ за издаване на акт за възстановяване и прихващане от началника на отдел "МДТ" при община Тетевен, като производството е било прекратено с влязло в сила определение № 124 от 17.02.2014 г. Предвид това и съгласно чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК е приел, че липсва влязъл в сила съдебен или административен акт, с който да са признати надвнесени от оспорващия суми, съответно правото му да ги получи. Приел е за неотносими към предмета делото доводите на оспорващия досежно начина на изчисляване на задълженията му за ТБО за процесния период, техния размер и наличието на надплатени от него суми по тях. Решението е правилно. По делото няма спор, че "Рюрик Груп" ЕООД е собственик на УПИ с площ 27 000 кв. м., ведно с построените в него почивна станция, категоризирана като хотел "Рибарица", 3 гаража, дърводелски цех със склад, нафтово и агрегатно помещения и трафопост, както и на УПИ с площ 2 260 кв. м., ведно с построените в него пречиствателна станция, помпена станция и шахта, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 82, т. IV, рег. № 2106, д. № 389 от 2007 г. и в качеството му на такъв се явява задължено лице за ДНИ на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. По делото не съществува спор относно отчетната стойност на имотите и дължимостта на установените с оспорения акт задължения за ДНИ в определения с акта размер. Оплакванията на касатора по същество се отнасят до незаконосъобразност на оспорения акт, съответно - на обжалваното решение, с оглед на обстоятелството, че при издаването на АУЗД № 040 от 2.10.2013 г. органът по приходите е следвало да извърши прихващане и възстановяване на определените с акта задължения за ДНИ с надвнесени от "Рюрик Груп" ЕООД суми за ТБО за периода 2008 г. - 2012 г. Така наведените доводи на касатора са неоснователни и настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в тази посока. С АУЗД № 040 от 2.10.2013 г., който е бил предмет на производството пред АС - Ловеч, по отношение на жалбоподателя са установени задължения за ДНИ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. за притежаваните от него недвижими имоти. Актът е издаден служебно по реда на чл. 107, ал. 3, предл. последно от ДОПК, поради обстоятелството, че задълженията за ДНИ не са платени в срок и не е извършена ревизия за процесния период. Процедурата по установяване на данъчни задължения по декларация е самостоятелна и различна от процедурата по прихващане и възстановяване, уредена в Раздел I от Глава шестнадесета "Особени производства" от ДОПК. Последната може да започне както по искане на лицето, така и по инициатива на органа по приходите, но и в двата случая се развива в самостоятелно производство, при наличието на специфични предпоставки и завършва с различен административен акт - акт за прихващане или възстановяване, който има правни последици, различни от тези на акт по чл. 107 от ДОПК. При тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 и чл. 129, ал. 5, т. 1 от ДОПК съдът е стигнал до правилен извод, че исканото от "Рюрик Груп" ЕООД прихващане или възстановяване на суми може да се извърши само при издаден акт за прихващане или възстановяване и то при безспорно доказани задължения или надвнесени суми от данъчно задълженото лице, с акт на компетентен орган или при установено действителното наличие на основание за прихващане или възстановяване в хода на извършена след постъпване на искането ревизия или проверка съгласно чл. 129, ал. 2 от ДОПК. Предмет на проверка в хода на първоинстанционното производство са единствено установените с процесния АУЗД задължения за ДНИ, но не и наличието или липсата на основания за прихващане на тези задължения с внесени от оспорващия суми за ТБО за същия период. С оглед на това всички доводи на касатора досежно правилното или неправилното изчисляване на задълженията му за ТБО, както и възможността същите да бъдат прихванати или възстановени, са неотносими към законосъобразността на оспорения акт, респ. към предмета на спора. Предвид изложеното не се споделят и изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в игнориране на доказателства за наличие на възможност за прихващане и възстановяване на надвнесени суми. Видно от мотивите на съдебното решение са обсъдени са всички релевантни доказателства, както и всички доводи на жалбоподателя, в резултат на което съдът е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал до законосъобразни правни изводи. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за настоящето производство е основателно. По делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. за производството пред настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 500,00 лв. (петстотин лева). При липса на жалба срещу първоинстанционното решение от началника на отдел "МДТ" при община Тетевен, искането му за преразглеждане на решението и присъждане на направените в производството пред АС - Ловеч разноски се явява недопустимо.