Определение № 5434 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2026 г.

Производството е по е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от „Мувио Лоджистикс“ ЕООД, с ЕИК: 121027400, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от управителя Ц. Т. Б., чрез процесуалния му представител адв. Н. Ганев, в която се твърди, че с решение № 3798 от 06.2026г. постановено по адм.д. № 2240/2026г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 39248 от 25.11.2025г. постановено по адм.д. № 267/2025г. на Административен съд – София град, по което дружеството е осъдено да заплати сумата 10 577,70лв. юрисконсулско възнаграждение. Твърди се, че на осн.цчл.248,ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК се прави искане за изменение на решението в частта му за разноските, тъй като същите са прекомерни. Излагат се доводи, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е в размер, който значително надхвърля необходимия и разумен размер на разноски съобразно фактическата и правната сложност на делото. Твърди се, че е налице и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че както първата, така и касационната инстанция не са се произнесли по направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на претендираното юрисконсулско възнаграждение, като непроизнасянето по това възражение противоречи на принципите на справедливостта и съразмерност при определяне на разноските в процеса. На отделен ред се въвежда довод, че юрисконсултското възнаграждение има обезщетителен, а не санкционен характер, поради което не следва да води до неоснователно обогатяване на насрещната страна. Моли съда да уважи искането. Ответният по молбата директор на Дирекция „Обжалване и данъчна-осигурителна практика“ – София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Ж. Николова взема становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съгласно чл.176а,ал.1 АПК /аналогична на цитираната в искането норма на чл.248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, /в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. От данните по делото е видно, че решението на Върховния административен съд по адм.д. № 2240/2026г. е постановено на 06.04.2026г., а молбата за неговото изменение е подадена на 30.04.2026г. под № 12518. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана. От данните по делото е видно, че с решение № 3798 от 06.03.2026г., постановено по адм.д № 2240/2026г. Върховният административен съд, първо отделение, е оставил в сила решение № 39248 от 25.11.2025г. на Административен съд София - град, III отделение, 81-ви състав, постановено по адм. дело № 267/2025 г. С решението си Върховният административен съд е осъдил „Мувио Лоджистикс“ ЕООД, с ЕИК: 121027400, да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 /сто/евро. По отношение на така присъдените разноски в искането не се излагат доводи и не се иска изменение. Присъденото възнаграждение е съобразено със сега действащата редакция на чл.161,ал.1 ДОПК. От изложеното в молбата може да бъде изведен извод, че фактически страната иска изменение не на решението на касационната инстанция в частта му за разноските, а това на първоинстанционния съд в частта му за разноските. По така направеното искане следва да бъде посочено следното: Съгласно чл.176а,ал.4 АПК при подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. От данните по делото е видно, че решението на първоинстанционния съд е постановено на 25.11.2025г. В срока за обжалване на решението на административния съд няма подадено искане от „Мувио Лоджистикс“ ЕООД за изменение на решението в частта му за разноските. Противно на твърдяното в молбата за изменение, пред първоинстанционния съд от страна на жалбоподателя не е правено и възражение за прекомерност по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /вж. протокола от съдебното заседание от 25.09.2025г. /л.431 – 433 от първоинстанционното дело/. Такова искане не се съдържа и в касационната жалба, нито в пледоарията по същество пред касационната инстанция /вж. протокола от съдебно заседание от 24.03.2026г. – л.38 – 39 от настоящето дело/. Касационното решение е постановено при действието на сегашната разпоредба на чл.78,ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК, която въвежда изискване възражението за прекомерност да бъде мотивирано, което изискване също не е налице. Предвид гореизложеното за настоящата съдебна инстанция не съществува задължение да се произнесе по искането за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските Водим от горното и на осн. чл.176,а.1 и 4 във вр. и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,