Решение № 68 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г.

Решение № 68 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 224/24.10.2012 на Видинския окръжен съд по гр. д. № 402/2012, с което е потвърдено решение № 64/23.07.2012 на Белоградчишкия районен съд по гр. д. № 137/2012, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за необходимостта обясненията да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина и за последиците от неизпълнението на задълженията на служителя с ръководни функции да взема мерки за добра организация на производството или предоставянето на услуга. По първия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване в закона е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата (вж. решение № 722/03.01.2011, ВКС, IV ГО по гр. д. № 518/2009). По втория правен въпрос Върховният касационен съд намира, че работникът с изпълнителски функции е длъжен да извършва възложената му работа при спазване на установените технологични правила, а в непредвидена ситуация - да се обърне към съответния ръководител. Задълженията на служителя с ръководни функции не се изчерпват с организирането на работата на подчинените му и осъществяването на контрол за спазването на приетата организация на труда, той има и задължението, според естеството на възложените му ръководни функции да взема и необходимите мерки за добра организация на трудовия процес, така че да бъде обезпечено неговото нормално протичане, без съществени прекъсвания и аварии. Неполагането на дължимата грижа при изпълнение на това задължение е дисциплинарно нарушение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като "ръководител на район Б. " по безсрочен трудов договор. На 19.02.2012 г. е станала авария на тръбопровода в района на [населено място], която е нарушила водоподаването към града. Ищцата е известена за това на следващия ден, в който е заминала за В. да се отчита, но е разпоредила работници да обходят трасето на водопровода, за да открият аварията. Аварията не е открита и на следващия ден, което наложило включването на групи от В. и Д., които са открили няколко аварирали места и са отстранили повредите. Ищцата е участвала в обходите, а причините за аварията са комплексни. Забавянето на откриването и отстраняването на повредите се дължи преди всичко на лошите метеорологични условия - дълбок сняг, трудна проходимост и голяма дължина на трасето. Ответникът е искал обяснения във връзка с аварията и предприетите от ищцата действия, а не във връзка с наложеното в последствие наказание. Ищцата е създала нужната организация по откриване и отстраняване на възникнала авария, но възникналите трудности при изпълнението не може да й бъдат вменени във вина. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като "ръководител на район Б. " по безсрочен трудов договор. Неправилно обаче съдът е приел, че на 19.02.2012 г. е станала авария на тръбопровода в района на [населено място], която е нарушила водоподаването към града. Аварията е станала на 18.02.2012 г., когато е установено падането на дебита на подаваната вода в Б. - тогава е нарушено водоподаването. На 19.02.2012 г. става известно, че аварията е голяма, тъй като тогава градът остава без вода. Правилно съдът е приел, че ищцата е узнала за аварията на 20.02.2012 г., когато е разпоредила работници да обходят част от трасето на водопровода, за да открият аварията, а тя се е заела с друга задача - да направи редовен отчет в [населено място]. Съдът обаче не е отчел, че аварията е засегнала водоподаването в целия град, на ищцата е била известна и метеорологичната обстановка, а разпоредената проверка е рутинна. След като се е завърнала от В., ищцата е участвала в обходите, но това с нищо не обосновава извода на съда, че тя е създала нужната организация по откриване и отстраняване на възникнала авария през първите пет дни от 18. до 22.02.2012 г. Необходимата организация е създадена, но на шестия ден и не от ищцата. Тогава са включени групи от В. и Д., които са открили шест аварирали места и са отстранили повредите. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че от ищцата не са искани обяснения, такива са представени от нея с доклада й от 29.02.2012 г., в който са подробно изложени предприетите от нея действия, след което е връчена оспорваната заповед за уволнение № 2/02.03.2012. Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове - отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. На ответника по делото [фирма], В. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 905,91 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение