Решение № 8361 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11128/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалните представители гл. юрисконсулт Борисова, гл. юрисконсулт Соколова, гл. юрисконсулт Маринова и ст. юрисконсулт Христов, против решение № 27513 от 15.08.2025 г., постановено по адм. дело № 7604/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменена по жалба на Г. Я. К. заповед № СД-06-22/29.08.2023 г. на министъра на правосъдието. Касаторът поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена и оспорената заповед да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът – Г. Я. К., чрез пълномощника адв. Маркова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1000 евро. По делото е постъпила и частна жалба от министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалните представители гл. юрисконсулт Борисова и гл. юрисконсулт Соколова, срещу определение № 35650 от 29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7604/2024 г. на Административен съд – София-град, с което е допълнено решение № 27513 от 15.08.2025 г. по същото дело в частта за разноските, като e осъдено Министерството на правосъдието да заплати на Г. Я. К. сумата от 6510 (шест хиляди петстотин и десет) лева, представляваща направените по делото разноски. По изложени доводи за неправилност на определението се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - Г. Я. К., чрез пълномощника адв. Маркова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение, поради което иска частната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. След като прецени наведените в касационната жалба доводи и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е законосъобразността на заповед № СД-06-22/29.08.2023 г. на министъра на правосъдието, с която Г. Я. К. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-72/21.06.2006 г. /ДВ, бр. 16 от 2006 г./ на министъра на правосъдието. От фактическа страна по делото е установено, че Г. Я. К. е вписана в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със заповед № ЛС-04-72/21.06.2006 г. на министъра на правосъдието. С определение № 129/12.11.2021 г. по т. д. № 225/2021 г. К. е назначена за синдик като предварителна обезпечителна мярка на „Берс Лоджистик Фреш“ ЕООД. С решение № 27/14.03.2022 г. по т.д. № 225/2021 г. на Софийски окръжен съд (СОС) по молба на „Кордеел-България“ ЕАД е обявена неплатежоспособността на „Берс Лоджистик Фреш“ ЕООД с начална дата 31.12.2018 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството и за временен синдик е назначена Г. Я. К.. Със същото съдебно решение „Берс Лоджистик Фреш“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на дружеството, както и на правомощията на управителните му органи, като е наложена и обща възбрана и запор върху имуществото на „Берс Лоджистик Фреш“ ЕООД. Постановено е и започване на осребряване на имуществото на дружеството. На 09.12.2021 г. в Министерството на правосъдието е постъпил сигнал от „Берс Лоджистик Фреш“ ЕООД с вх. № 94-00-320/09.12.2021 г. с твърдения, че Г. К. в качеството си на временен синдик по т.д. № 225/2021 г. на СОС е извършила нарушения по смисъла на ТЗ, а именно: липса на задължителна застраховка по чл. 633а от ТЗ, подадена непълна декларация по чл. 656, ал. 2 от ТЗ, превишаване на правомощията, довело до нарушаване на интересите на „Берс Лоджистик Фреш“ ЕООД, както и нарушение на чл. 660 от ТЗ. Със заповед № ИЗСВ-01-361/29.12.2021 г. министърът на правосъдието е наредил извършване на проверка на К. като временен синдик по сигнала на „Берс лоджистик фреш“ ЕООД. С писмо от 30.12.2021 г. К. е уведомена за образуването на преписка № 94-00-320/09.12.2021 г., като от нея е изискан писмен отговор. Такъв е подаден на 09.02.2022 г., получил рег. № 94-00-320/09.02.2022 г. С писмо с рег. № 94-00-320/30.12.2021 г. копия от сигнала и от заповед № ИЗСВ-01-361/29.12.2021 г. на министъра на правосъдието са изпратени до председателя на Софийски окръжен съд. С писмо с рег. № 94-00-320/19.01.2022 г. в Министерството на правосъдието е постъпило становище на съдията-докладчик по т.д. № 225/2021 г., към което са приложени и копия на документи от делото. В периода 10.05.2022 г. - 11.05.2022 г. от проверяващия инспектор е извършена проверка на място в Софийски окръжен съд. След приключване на проверката е изготвен и предоставен за съгласуване подробен доклад с рeг. № 94-00-320/03.06.2022 г. до министъра на правосъдието. С резолюция от 27.07.2022 г. на министъра на правосъдието докладът от извършената проверка е одобрен. С писмо с рег. № 94-00-320/27.07.2022 г., на основание чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, на Г. К. е изпратено копие от доклада. Същото е получено на 22.08.2022 г. С отговор с peг. № 94-00-320/07.09.2022 г. синдик Г. К. е дала своите обяснения по доклада и е представила доказателства. От инспектор в Инспектората на Министерството на правосъдието е изготвен доклад, съдържащ констатации за извършените от К. нарушения по т.д. № 225/2021 г. на СОС. Същият е изпратен на министъра на правосъдието и получил рег. № 94-00-320#6/03.06.2022 г. На 18.10.2022 г. в Министерството на правосъдието е постъпил сигнал с рег. № 94-00-224/18.10.2022 г. от „Предела инвест“ ЕООД с твърдения за нарушение по т.д. № 225/2021 г. на СОС в процедурата по осребряване на имуществото на „Берс Лоджистик Фреш” ЕООД. С писмо от 20.10.2022 г. Г. К. е уведомена за сигнала и от нея е изискан писмен отговор. Такъв е представен на 22.11.2022 г. След извършване на преглед на всички постъпили по преписката материали, проверяващият инспектор е преценил, че е необходим цялостен достъп до търговското дело. С електронно писмо до деловодството на съда от 17.01.2023 г. проверяващият инспектор е поискал да му бъде предоставен електронен достъп до делото. С електронно писмо от 19.01.2023 г. на инспектора е указано да подаде заявление за създаване на потребителски профил и заявление за достъп до електронно дело по образец. С електронно писмо от 19.01.2023 г. проверяващият инспектор е предоставил сканирани заявленията. С доклад с per. № 94-00-320/24.01.2023 г. проверяващият инспектор уведомява министъра на правосъдието за резултатите от проверката по постъпилия втори сигнал. Направено е предложение копие от доклада да бъде изпратен на синдика за становище по отношение на установените нарушения. С резолюция „Да" на заместник-министъра и резолюция „Да" на министъра на правосъдието от 30.01.2023 г. докладът е върнат на проверяващия инспектор. С писмо с peг. № 94-00-320/01.02.2023 г. копие от доклада е изпратено на синдик К. за становище, която с молба от 28.02.2023 г. е поискала удължаване на срока за отговор по доклада с твърдението, че на 20.02.2023 г. синът й е получил писмото заедно с копието от доклада, предал го на К. на 25.02.2023 г., а на 26.02.2023 г. тя получила тежка хипертонична криза, за което прилага болнични листи за периода 27.02.2023 г. - 03.03.2023 г. и за периода 03.03.2023 г. - 22.03.2023 г. С молба с peг. № 94-00-320/31.03.2023 г. синдик К. е представила отговор по доклад с per. № 94-00-320/24.01.2023 г. С писмо с per. № 94-00-320/31.03.2023 г. проверяващият инспектор е уведомил председателя на Софийски окръжен съд, че поисканият на 17.01.2023 г. електронен достъп до производството по несъстоятелност на „Берс Лоджистик Фреш“ ЕООД не е осъществен към дата 29.03.2023 г. С писмо с per. № 94-00-320/25.04.2023 г. съдебният администратор на съда е уведомил проверяващия инспектор, че на 20.01.2023 г. е предоставен такъв достъп. В действителност обаче не е изпратено електронно писмо с изпратен линк, както и не е осъществена връзка между съда и проверяващия инспектор, за да бъде извършен достъпа до делото в ЕПЕП. Вследствие на така развилото се производство е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед № СД-06-22/29.08.2023 г. на министъра на правосъдието, с която Г. К. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ. Министърът на правосъдието е приел за установени описаните в мотивите на акта нарушения, съответно по чл. 656, ал. 2 от ТЗ; по чл. 656, ал. 4 от ТЗ; по чл. 663а от ТЗ във вр. с чл. 22, ал. 1 от Наредба № 3; по чл. 629а, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 635, ал. 1 от ТЗ; по чл. 655, ал. 2, т. 3 от ТЗ; по чл. 660, ал. 1 от ТЗ; по чл. 660, ал. 2 от ТЗ; по чл. 668, ал. 1 от ТЗ и по чл. 668а-чл. 668б от ТЗ (отм.), извършени от К. в качеството й на временен и постоянен синдик. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с решение № 510 от 18.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9539/2023 г. по описа на Административен съд – София-град заповедта е отменена. С решение № 8259 от 03.07.2024 г. по адм. дело № 2411/2024 г. на Върховния административен съд решението на АССГ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото пред АССГ в изпълнение на дадените от Върховния административен съд указания, административният съд е изискал и приел като доказателство по делото доклад с рег. № 94-00-320/01.06.2023 г., изготвен от инспектор Стойкова и изпратен на министъра на правосъдието, с което същият е уведомен за извършената проверка по т.д. № 225/2021 г. по описа на СОС, който доклад е и финализиращият документ на извършената проверка от инспектор в МП, съгласно чл. 16, ал. 6 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, одобрени със заповед № ЛС-04-120/26.04.2021 г. на министъра на правосъдието. Този доклад няма данни да е бил надлежно връчен на Г. К.. За да уважи сезиралата го жалба и да отмени оспорената пред него заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при условията на заместване от заместник-министъра на правосъдието, съгласно заповед № ЛС-01-38/25.08.2023 г. Заповедта е постановена в писмена форма и отговаря на всички изисквания за съдържание на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правни основания, обосновали издаването й. Според съда при издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съставляват самостоятелно основание за отмяната му. Установено е, че К. е уведомена за доклад с рeг. № 94-00-320/03.06.2022 г. и за доклад с per. № 94-00-320/24.01.2023 г., но по делото липсват данни да ѝ е връчван третият обобщаваш доклад с рег. № 94-00-320/01.06.2023 г., съдържащ нови констатации, различни от въведените с предходните два доклада, въз основа на които са направени изводи за извършени нарушения. По отношение на тези нови установявания на синдика не е дадена възможност да отговори и да опровергае. В този доклад се съдържат и неподкрепени с конкретни аргументи бланкетни твърдения, че с поведението си синдик К. цели заобикаляне на закона, както и че поведението ѝ нарушава обществените интереси. Първостепенният съд намира, че с неуведомяването на синдик К. за изготвянето на този доклад и невръчването му е нарушено правото на защита на лицето. Съдът е счел, че по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 35 от АПК като са останали неизяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. В случая недаването на възможност за оспорване на определени констатации в третия доклад е рефлектирало върху законосъобразността на оспорената заповед, като същата се явява необоснована, доколкото е постановена в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК, като не е гарантирано в пълнота правото на участие и ефективна защита на синдика. Съдът намира, че при издаването на заповедта е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се липса на съображения относно предпоставките, които са довели до предприемането на по-тежката от двете предвидени в закона мерки по чл. 663, ал. 2 от ТЗ в приложимата редакция, която норма изрично изисква органът да прецени и съпостави санкцията с тежестта на нарушението във връзка с обстоятелствата по извършването му. Посочено е, че органът решава при условията на оперативна самостоятелност дали да изключи синдика от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ, като следва да изложи мотивите си за постановяване на акта, да извърши преценка на фактите и обстоятелствата по случая, включително относно вида и тежестта на нарушенията и съразмерна ли е на тях наложената санкционна мярка. Органът разполага с оперативна самостоятелност да прецени кои нарушения във връзка с дейността на синдика могат да бъдат основание за изключването му от списъка, като тази преценка следва да е в рамките на изискванията за пропорционалност на мярката за изваждане от списъка на синдиците, в унисон с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Съдът е приел, че заповедта на министъра на правосъдието е необоснована, тъй като липсват мотиви, относно тази преценка, поради което контролът за законосъобразност върху акта е ограничен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав счита, че при решаването на делото първоинстанционният съд е извел правилни и обосновани изводи за отмяна на оспорената пред него заповед като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената пред административния съд заповед на министъра на правосъдието е издадена на 29.08.2023 г. след влизане в сила на измененията и допълненията на Търговския закон, обнародвани в ДВ. бр. 66 от 1 август 2023 г. За разлика от заварените производства по обжалване на заповедта на министъра на правосъдието, за които в § 102 от ПЗР към ЗИД на ТЗ изрично е предвидено, че се приключват по досегашния ред, подобна разпоредба за административните производства по издаване на заповедите липсва. Правилно първоинстанционният съд е приел, че последният изготвен в производството трети доклад с рег. № 94-00-320/01.06.2023 г., чиито констатации са възпроизведени в оспорената пред първата инстанция заповед, не е връчен на синдика, поради което направените в него установявания, част от които липсват в предходните два доклада, не са доведени до знанието на лицето. От представените доказателства се установява, че на синдика са връчени само доклад с рeг. № 94-00-320/03.06.2022 г. и доклад с per. № 94-00-320/24.01.2023 г. Обоснован е изводът на съда, че съпоставката между тези доклади и изготвения обобщаващ проверката трети доклад показва, че последният съдържа фактически констатации, които липсват в предходните два доклада. Във връзка с релевираното от касатора възражение, че докладът не съдържа нови установявания, е необходимо да се посочи, че действително част от обсъдените от първоинстанционния съд и описани в третия доклад твърдения във връзка с нарушенията имплицитно се съдържат и във втория доклад (неспазването на обичайната практика по чл. 718 от ТЗ за разгласяване на продажбата в специалния бюлетин на МИ; неспазване на нормата на чл. 722, ал. 1 от ТЗ), но в предходните доклади липсват другите визирани твърдения, относно необходимостта от много по-дълъг срок за заявяване на собственост от трети лица и за извършване на допълнително проучване на собствеността върху активите, липсата на поискано предварително предплащане на разноски от кредитор; неспазването на нормата на чл. 717н от ТЗ; неизплащане на парите от продажбата на трето лице-собственик и начисляването след назначаването като постоянен синдик на разходи за счетоводство и адвокатски хонорари, за които липсват доказателства, че са поискани от синдика и разрешени от съда по несъстоятелността. Освен това в доклад с рег. № 94-00-320/01.06.2023 г.за първи път е формулирано и отделно нарушение на чл. 660, ал. 2 от ТЗ (т. 7 от доклада), за което са изложени подробни аргументи, впоследствие дословно възпроизведени в част от мотивите по т. 7 на заповедта. Също така в доклада е посочено, че вече не се поддържа възприетото в доклада от 03.06.2022 г. нарушение на чл. 659, ал. 3 от ТЗ. От друга страна, третият доклад обобщава описаните в предходните доклади нарушения, при излагане на допълнителни аргументи за извършването им. С оглед изложеното обосновано съдът е приел, че с доклад с рег. № 94-00-320/01.06.2023 г. са направени нови констатации, въз основа на които са изведени изводи за извършени нарушения, с които синдикът не се е запознал и съответно не е могъл да ангажира становище във връзка с тях в рамките на административното производство. Тъй като в рамките на административното производство този доклад не е връчен на синдика К., част от вменените ѝ нарушения, както и изложените нови, допълнителни мотиви във връзка с вече посочени в предходните доклади нарушения, не са доведени до нейното знание, поради което е ограничено правото на защита на лицето. В тази връзка е нарушена и цитираната в първоинстанционното решение разпоредба на чл. 663, ал. 2 от Търговския закон в приложимата актуална редакция (неточно посочена от съда като предходна редакция на разпоредбата), уреждаща правомощието на министъра на правосъдието да наложи някоя от предвидените санкционни мерки, но след като даде възможност на синдика да изложи писмени обяснения. Невярно е твърдението на касатора, че разпоредбата на чл. 663, ал. 2 от ТЗ не е съществувала към датата на издаване на заповедта, тъй като според него ЗИД на ТЗ е в сила от 30.06.2024 г. Посочената от касатора дата не касае новата редакция на разпоредбата, а е относима към промените в § 107 от ПЗР на ЗИД на Търговския закон, направени с § 3 от ЗР на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ. бр. 67 от 9 август 2024 г. Разпоредбата на чл. 663, ал. 2 от ТЗ в приложимата ѝ редакция, включително и посочената в заповедта като правно основание за издаването ѝ чл. 663, ал. 2, т. 2 от ТЗ, е създадена с измененията и допълненията на чл. 663 от ТЗ, направени с § 31 от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, обн. в ДВ. бр. 66 от 1 август 2023 г. Необходимостта правото на защита на лицето да бъде ефективно упражнено в пълен обем е и с оглед обстоятелството, че в случая посочените в заповедта нарушения, в тяхната съвкупност, са довели до изключване на синдика от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, която мярка е по-тежка от предвидената в т. 1 на чл. 663, ал. 2 от ТЗ (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) - отправяне на писмено предупреждение до синдика за изключване от списъка по чл. 655, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Както правилно е приел първостепенният съд в случая, административният орган решава при условията на оперативна самостоятелност дали да изключи синдика от посочения списък, като следва да извърши самостоятелна преценка и да изложи мотивите си, относно вида и тежестта на нарушенията и съразмерността на наложената мярка по чл. 663, ал. 2, т. 2 от ТЗ. В своята практика Върховният административен съд трайно приема, че тогава, когато действа в условията на оперативна самостоятелност, за органа е още по-наложително да изложи подробни мотиви, за да може съдът ефективно да упражни правомощието си по чл. 169 от АПК. Обжалваният административен акт не съдържа конкретни и ясни мотиви, относно съображенията на органа за налагането на по-тежката от предвидените мерки. Още повече, че както е посочено в заповедта в случая, твърдените нарушения са в рамките на само едно производство по несъстоятелност. Липсата на такива мотиви също представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника в настоящото касационно производство за присъждане на направените по делото разноски, поради което следва да бъде осъдено Министерството на правосъдието да заплати на Г. Я. К. сумата от 1000 евро (хиляда евро) за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция. По отношение на частната жалба, за да се произнесе, съдът съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. С определение № 35650 от 29.10.2025 г. по адм. д. № 7604/2024 г. първоинстанционният съд е уважил искането за допълване на решението в частта на разноските, като е приел, че при този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката Г. К. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за трите съдебни инстанции, които са поискани със списък по чл. 80 от ГПК, като е пропуск на съда да се произнесе по искането. Разноските са своевременно поискани, като са представени и доказателства за реалното им заплащане. Направеното от процесуалните представители на министъра на правосъдието възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът е намерил за неоснователно, като е взел предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществения обем и качество на адвокатската защита. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Видно от съдебните протоколи от проведените на 11.06.2025 г. и на 30.11.2023 г. открити съдебни заседания по адм. дело № 7604/2024 г. и по адм. дело № 9539/2023 г., и двете по описа на АССГ, в същите липсва изрично изявление от процесуалния представител на страната, че претендира разноски по делото, а единствено е отбелязано, че представя списък на разноските. Такива не са претендирани и в първоначалната жалба. Представеният списък на разноските не може да замести изричното писмено или устно искане на страната в процеса за присъждането им, каквото в случая липсва. Изрично формулирано такова искане е направено единствено пред касационната инстанция при предходното разглеждане на делото от ВАС, което е отразено в протокола от открито съдебно заседание от 05.06.2024 г., като в представения списък са посочени само разноските за тази съдебна инстанция. Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд същият се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. В решение № 8259/03.07.2024 г. по адм. дело 2411/2024 г. на ВАС също изрично е указано направените разноски да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. В конкретния случай, фактическата и правна сложност на делото, определена от предмета му, както и обема на осъществената правна защита и съдействие от процесуалния представител на страната обосновават присъдения в полза на Г. Я. К. размер на адвокатско възнаграждение за предходната касационна инстанция, както правилно е приел съдът. Определението следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което да се допълни решение № 27513 от 15.08.2025 г., постановено по адм. дело № 7604/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, като се осъди Министерството на правосъдието да заплати на Г. Я. К. сумата от 1022,58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента), равностойността на 2000 (две хиляди) лева, представляваща направените от страната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството по адм. дело № 2411/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,