Определение № 9649 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. С. И., чрез адв. К. Димчев, срещу определение № 29281/21.07.2026 г. постановено по адм. дело № 6573/2026 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, по заявление от 16.04.2026 г. за предоставяне на лични данни. В частната жалба по подробно изложени доводи се твърди, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Иска определението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответникът по частната жалба – „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. С. И. срещу мълчалив отказ на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на информация за обработвани негови лични данни по подадено заявление по електронен път на 16.04.2026 г. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 16.04.2026 г. И. С. И., чрез пълномощника си адвокат К. Димчев е подал по електронен път искане до „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД за предоставяне на информация относно негови лични данни. Заявлението е изпратено до dpo@moneyshop.bg- (л. 11 от делото). С оглед изложеното и събраните по делото доказателства съдът е приел, че искането е изпратено на погрешен e-mail адрес- dpo@moneyshop.bg вместо dpo@moneyplus.bg. Поради това искането не е достигнало до администратора на лични данни, не е започнал да тече срокът му за произнасяне и мълчалив отказ не е формиран. В заключение съдът е направил извод, че в случая липсва годен за оспорване акт и жалбата е процесуално недопустима, поради което на основание чл. 159, т. 4 от АПК я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. Определението е неправилно. Съдът не е установил правилно фактическата обстановка, поради което е извел неправилен и незаконосъобразен извод за недопустимост на жалбата. Съгласно чл. 37б, ал. 1 и 2 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Закона за електронната идентификация (ЗЕИ). В чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. В случая съдът неправилно е приел, че администраторът на лични данни не е бил редовно сезиран с надлежно подадено искане по реда на чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 55 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като заявлението не е било подадено посредством предназначените за това комуникационни канали. Макар и едва в касационната си частна жалба ,заявителят поддържа,че публикуваната на официалния сайт на ответника „Политиката за защита на личните данни на дружеството, раздел X. Ред за упражняване на правата относно лични данни“ е било посочено, че правата на клиентите на дружеството относно личните им данни във връзка със събирането, обработването и съхраняването от страна на дружеството може да бъде осъществено като бъде подадено искане, като подаването на искането/заявлението е безплатно и може да бъде изпратено до адреса на управление на Дружеството: гр. София, 1756, ул. „Рачо Петков Казанджията” 4, ет. 6, вх. Б лично или чрез упълномощено лице, както и по електронен път на един от следните e-мейл адреси: info@moneyshop.bg и/или dpo@moneyshop.bg.“ Налага се изводът,че първоинстанционният съд не е изяснил в пълнота на кой ел.адрес ответникът получава кореспонденцията си във връзка упражняване на права относно личните данни,получавал ли е или не - доказано чрез извлечение към относимата дата на постъпилите заявления.Защото видно от представените по делото пред първоинстанционният съд доказателства, жалбоподателят е изпратил заявлението на един от посочените от дружеството електронни адреси, а именно dpo@moneyshop.bg. С оглед изложеното определението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Установяването на факта, дали заявлението от И. С. И. за предоставяне на информация за обработвани негови лични данни по подадено заявление по електронен път на 16.04.2026 г. е получено от адресата, е от съществено значение, за да се прецени дали е налице годен за обжалване административен акт, в случая мълчалив отказ по презумпцията на чл. 58, ал. 1 АПК. Съдът не е събрал необходимите доказателства и не е обсъдил събраните такива, които са били релевантни за постановяване на оспореното определение. При така установеното постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствени действия. Водим от горното и на основание чл.236 АПК във вр. сл. 221, ал.2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение