Определение № 273 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2023 г.

Постъпила е молба от „Инвер София“ ЕООД, представлявано от управителя С. С. Б., чрез процесуалния представител адв.Т. М. от САК, с искане да бъде допълнено определение №1890 от 28.06.2023г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските, като поддържа, че присъждане на разноски е своевременно поискано в подадения отговор на молбата за отмяна и е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства, че претендираните разноски са направени, но разноски с постановеното по делото определение не са били присъдени. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата Б. Н. Б., чрез процесуалния си представител адв.В. П. Ш., изразява становище, че искането е неоснователно. Навежда довод за прекомерност на претендираните разноски, като поддържа, че след като производството по делото не е било възобновено по подадената молба за отмяна, не са извършени никакви съдопроизводствени действия, няма проведено съдебно заседание, нито произнасяне по същество по молбата за отмяна, то и липсва основание в полза на „Инвер София“ ЕООД да бъде присъдена претендираната сума от 19200 лв. Поддържа, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за отговор на молба за отмяна възлиза на сумата от 1000 лв. Посочва също така, че Б. Н. Б. е освободен от плащането на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и самият той не е претендирал заплащане на разноски в производството, както и че повод за завеждането на молбата за отмяна са именно страните по делото. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна за част от претендираната сума. С определение №1890 от 28.06.2023г., постановено по настоящето дело, е оставена без разглеждане молбата на Б. Н. Б. за отмяна на решение №1207 от 03.07.2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав, постановено по гр.д.№1039/2009г. Определението е потвърдено с определение №3964 от 08.12.2023г., постановено по ч.гр.д.№5041/2023г. от тричленен състав на ІІ г.о. на ВКС. В отговора на „Инвер София“ ЕООД срещу подадената от Б. Н. Б. молба за отмяна е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, но с постановеното на 28.06.2023г. определение такива не са присъдени. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие №514/11.01.2023г., съгласно който за процесуално представителство на дружеството в производство, образувано по подадена от Б. Н. Б. молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр.д.№1039/2009г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав, на Адвокатско дружество „Б., Д. и М.“ в срок до 16.01.2023г. по посочена банкова сметка следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 19200 лв. Приложено е и преводно нареждане, според което на 13.01.2023г. по посочената в договора банкова сметка „Инвер София“ ЕООД е превело сумата от 19200 лв. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК. При тези данни настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното на 28.06.2023г. определение по настоящето дело – договорът за правна защита и съдействие, списъкът на разноските по чл. 80 ГПК и доказателствата, че претендираните разноски действително са били направени, са представени своевременно, но това обстоятелство не е било съобразено при постановяване на определението. Неоснователно е възражението на Б. Н. Б., че в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски само за изготвяне на отговор по молбата за отмяна, тъй като същата е оставена без разглеждане, не е било проведено съдебно заседание и никакви съдопроизводствени действия не са били извършвани от процесуалния представител на дружеството. Действително процесуалният представител на „Инвер София“ ЕООД е изготвил само отговор на подадената от Б. Н. Б. молба за отмяна без да осъществява процесуално представителство в открито съдебно заседание, но само по причина, че молбата за отмяна е оставена без разглеждане с постановеното по делото определение №1890 от 28.06.2023г. Размерът на възнаграждението в представения с отговора на молбата за отмяна договор за правна защита и съдействие обаче е договорен за оказване на необходимата правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство в производството, образувано по подадената от Б. Н. Б. молба за отмяна. Подобен начин на договаряне на възнаграждението е обичаен и доказателства за допълнително договорено и платено възнаграждение за защита след допускане на касационно обжалване се представят само когато в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита е договорено възнаграждение само за неговото изготвяне. Когато възнаграждението е договорено общо както за изготвяне на отговор, така и за защита в последващото производство по чл. 307, ал. 2 ГПК не съществува основание размерът на възнаграждението да бъде намаляван до посочения в чл. 9, ал. 4, изречение второ от наредбата само по причина, че молбата за отмяна не е допусната до разглеждане. Основателно е обаче възражението на Б. Н. Б. за прекомерност на претендираните разноски. В случая производството по делото е образувано по подадена молба за отмяна на съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по предявени при условията на обективно съединяване иск за предаване владението върху реална част от недвижим имот, за която ищецът твърди, че е придобил по силата на договор за покупко-продажба, евентуално по давност и иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на действия, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота като премахне изградената в имота метална врата, преграждаща черен (горски) път(предявен при условията на евентуалност). По отношение на размера на адвокатското възнаграждение следователно приложение намират разпоредбите на чл. 7, ал. 2, чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Данъчната оценка на спорната част, посочена в исковата молба като цена на иска, възлиза на 134 331.25 лв. Изчислен по правилата на чл. 7, ал. 2 от наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска с правно основание чл. 108 ЗС възлиза на 10023.25 лв., а по иска с правно основание чл. 109 ЗС съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 - на 1000 лв. В производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения съгласно чл. 9, ал. 4 от наредбата в редакцията й към датата на упълномощаването, за процесуално представителство възнаграждението се определя по реда на чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 1000 лв. За изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение или отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство в открито съдебно заседание възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по реда на чл. 7 или чл. 8, но е не по-малко от 750 лв. Следва да бъде съобразена и фактическата и правна сложност на делото, а именно обстоятелството, че в случая молбата за отмяна е подадена от трето лице, което не е участвало в производството по делото, т.е. че преценката по допустимостта и основателността на молбата се извършва единствено по критериите, предвидени в чл. 304 ГПК, в каквато насока се осъществява и защитата на ответника по молбата. Отчитайки посочените по-горе разпоредби на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав приема, че претендираното от „Инвер София“ ЕООД адвокатско възнаграждение е прекомерно. В полза на дружеството по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 8500 лв., представляваща направените по делото разноски, заплатени като адвокатско възнаграждение на представлявалия го в производството адвокат. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение