Определение № 2000 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1346/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на П. Г. Б., наследникът на Б. П. И., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 6136/25.08.2017 г. по гр.д. № 12074/2016 г. в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки първоинстанционното решение, е уважил исковете на Н. Д. Р. срещу Б. П. И., разгледани при условията по чл. 422 ГПК, установявайки съществуването на вземането по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – лихвоносна главница с разноски за ползването на един апартамент в [населено място] в периода 25.09.2007 г. – 24.11.2014 г. с източник ненаименован договор от 19.04.2005 г. между Н. Р., Б. И. и А. П. И. като съсобственици на апартамента. Молителят обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с твърденията, че решението е неправилното и противоречи на друго влязло в сила решение от 09.05.2022 г. по гр.д. № 9419/2020 г. на Софийски градски съд. С второто решение на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД е прогласен за нищожен договорът по н.а. № 20/24.02.2004 г., с който А. И. и Б. И. са дарили на Н. Р. 33/768 ид. части от същия апартамент. Претендира разноски. Ответникът по молбата Н. Р. възразява, че молбата е просрочена, а решенията не си противоречат. Претендира разноски и прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав намира, че следва да допусне молбата до разглеждане по същество. Съображения: Първо, тя съдържа надлежни твърдения за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – две влезли в сила решения между същите страни, които в предметите си противоречат. Второ, подадена е от процесуално легитимирана страна. Молител е единственият наследник на закон на Б. П. И., починала след постановяване на първото и в хода на постановеното второ решение. Трето, спазен е 3-месечният срок по чл. 305, т. 4 ГПК. Той има за начало 28.06.2023 г. - датата, на която е влязло в сила решението по уважените искове за нищожност на договора за дарение. Неоснователно е възражението, че срокът има за начало 25.08.2017 г. - датата на влизане в сила на първото решение, защото неговата отмяна била поискана в молбата. Аргументът, че срокът има за начало влизането в сила на последното, т.е. на решението, което по-късно е влязло в сила, е от буквалния прочит на чл. 305, т. 4 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на молбата за отмяна, а дали твърденията в нея осъществяват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК в смисъла, възприет с т. 5 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС, е въпрос по нейното същество. При тези мотиви, съдът