Определение № 4368 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 396/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК и е образувано по молба на И. К. З., с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 1870 от 09.04.2026г., в частта с която в нейна тежест са възложени разноските за юрисконсултско възнаграждение в производството пред ВКС. От насрещната страна – Прокуратурата на РБ е постъпил отговор, чрез юрк.К. С., с който се оспорва допустимостта и основателността на искането. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира подадената молба по чл. 248 ГПК за недопустима по следните съображения: Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК установява преклузивен срок за подаването на молба за допълване или изменение в частта за разноските на съдебен акт по чл. 81 ГПК – решение или определение, с който делото приключва в съответната инстанция. Преклузивният срок съвпада със срока за обжалване на съдебния акт, а ако той е необжалваем, срокът е едномесечен и тече от датата на постановяване на акта. В разглеждания случай с определението, чието допълване се иска не е допуснато до касационно обжалване атакуваното с касационна жалба от И. З. решение № 2604/29.04.2024г. по в.гр.дело № 2324/2024г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав и З. е осъдена да плати на Прокуратурата на Република България сумата 100 евро за юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. Това определение е постановено на 09.04.2026г. и не подлежи на обжалване. Едномесечният преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл, съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК, на 11.05.2026г. - понеделник, а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 25.06.2026г. – повече от месец след изтичането на срока. Ето защо молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е просрочена и е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение