Определение № 50197 от 29.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 68/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. В. Г. Й. чрез адв. А. А., е подал искане, с изложени обстоятелства, че с определението по настоящето дело, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, съдът е присъдил разноски в размер на 2 400 лв, за осъщественото представителство от адвокат. Счита, че присъдените разноски не са съразмерни на материалния интерес по делото, тъй като бил 30000 лв. Счита, че адвокатското възнаграждение е 1430 лв, определено съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед чл. 9 от Наредбата, за осъщественото подаване на отговор на касационна жалба, определеното възнаграждение следва да е само ¾, което в случая означавало 1 072,50 лв. Възнаграждение от 2 400 лв било прекомерно. Излага съображения, че липсва правна и фактическа сложност на делото. Моли да се измени определението и се отмени присъждането на разноски за разликата над 1 072,50 лв. Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез адв. С. С., оспорва искането. Счита, че частният жалбоподател няма право на искане за изменение на определението в частта за разноските, тъй като не е представил списък, на основание чл. 80 от ГПК. Освен това не бил направил възражение за прекомерност. Счита, че при подаване на отговор, адвокатското възнаграждение, определено съгласно наредбата е в размер на 1 287 лв, с ДДС, като за процесуално представителство по делото бил в размер на 1 716 лв. В случая сумата била 2 400 лв, която е заплатена от доверителя и се дължало възмездяването й, като уговореното между страните било и едновременно за отговор на касационната жалба, и на процесуално представителство. Иска да се отхвърли искането. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е допустимо, направено в срока, предвиден в чл. 248 от ГПК. По отношение на оспорването на допустимостта му, поради непредставен списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че предвид основанието за изменение на определението в частта за разноските, посочено в разглежданата молба, искането не е обусловено от представяне на списък с разноски. На практика се оспорват присъдените на насрещната страна разноски. Представянето на списък по чл. 80 от ГПК, законът е свързал с допустимостта на искането за изменение на разноски, присъдени на страната, която иска изменение на решението в частта за разноските. В случая, ответникът-застраховател, оспорва правото на молителя да възрази, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че правото на възражение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, не е преклудирано. В производството по чл. 288 от ГПК след депозиране на отговор от ответника по касационната жалба, съгласно посочената правна уредба (чл. 280-чл.288 от ГПК), не се дължи препис от отговора и приложенията към него на касационния жалбоподател. Съответно последният не би могъл да направи възражение за прекомерност, в друг момент, преди присъждане на разноски от съда с определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК. Следователно, формулираното в разглежданата молба възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е допустимо. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед обжалвания материален интерес (30 000 лв), размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е този, посочен от страните – 1 287 лв с ДДС. Видно от приложеното удостоверение за регистрация по ДДС, адвокатското дружество е регистрирано по ДДС. В случая заплатеното възнаграждение от застрахователя на адвоката, за което са представени доказателства към отговора на касационната жалба, е 2400 лв. Не може да се приеме, че делото има правна и фактическа сложност. Поради това следва да се приеме, че действително заплатеното възнаграждение е прекомерно и подлежи на намаляване до предвидения минимум съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложените доводи от ответника по касационната жалба, относно уговарянето и заплащането, както на представителство по подаване на отговор на касационната жалба, така и за процесуално представителство, са неоснователни. Соченото обстоятелство не може да се приеме за релевантно за дължимите от насрещната страна разноски. Страната, която е изгубила делото, отговаря само за разноските, така както са дължими за производството, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В случая производството е приключило с краен акт, определение по чл. 288 от ГПК. Обстоятелството, че не е допуснато касационно обжалване, означава липса на възможност за осъществяване на процесуално представителство в открито съдебно заседание. Това изключва отговорността на касационния жалбоподател за направените от ответника разноски, в частта, уговорени за осъществяване на процесуално представителство. По изложените съображения, на основание чл. 248 от ГПК, ще следва да се измени постановеното по делото определение в частта за разноските. Ще следва в частта над 1 287 лв с ДДС да се отменят присъдените разноски. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България