Определение № 38 от 11.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2913/2019 г.

Производството по делото е образувано по подадена от П. Т. Г., П. М. М., С. Т. В. и Д. Т. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), с което, като е потвърдено решение № 196/16.11.2009 г. по гр. дело № 379/2009 г. на Айтоския районен съд (АРС), е обявен, по предявения от ответника по молбата за отмяна Г. Ж. Я. срещу наследодателя на молителите Т. Г. К. и другата ответница по молбата за отмяна В. П. Д., иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за недействителен спрямо Г. Я., договор за дарение на недвижим имот, сключен между Т. К. като дарител и В. Д. като дарена, във формата на нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... г. на нотариус с рег. № ..., относно недвижим имот, представляващ 1/6 идеална част от апартамент, находящ се в [населено място], [улица]..., ЖСК „С...“, в общинско място, съставляващо поземлен имот № .. в кв. ... по плана на [населено място], подробно описан ведно с принадлежащите му избено помещение № 5, таванско помещение № 1 и 7.515 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. В молбата се твърди и с нея се представят писмени доказателства, че с определение № 292/12.04.2019 г. по гр. дело № 4610/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на (респ. – влязло е в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК) решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС, с което, като е потвърдено решение № 1/04.01.2017 г. по гр. дело № 432/2016 г. на АРС, по искове на молителите П. Г., С. В. и Д. К. срещу ответниците В. Д. и Г. Я., е прогласена, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 576, чл. 579 и чл. 580, т. 6 от ГПК, нищожността на същия договор за дарение на недвижим имот, сключен между Т. К. като дарител и В. Д. като дарена, във формата на нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... г. на нотариус с рег. № ...., както и нищожността на нотариалния акт. В молбата се излагат подробни съображения, че при това положение са налице нови писмени доказателства за ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. С определение № 326/17.09.2019 г. по настоящото дело, съдът е възприел, посочената от молителите, правна квалификация на молбата им за отмяна – по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК; приел е че молбата е процесуално допустима и е докладвал делото за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание. В проведеното такова на 30.01.2020 г. съдът с протоколни определения е докладвал молбата за отмяна с посочената правна квалификация по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, приел е представените с нея писмени доказателства, дал е ход на спора по делото по същество и е обявил същото за решаване. В срока за произнасяне съдът, след като обсъди изложеното в молбата за отмяна, намира, че действителната правна квалификация на същата не е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, а по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като с твърденията и съображенията на молителите се навежда противоречие между влязлото в сила въззивно решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС, чиято отмяна те искат, и влязлото в сила въззивно решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС, което е представено (в заверен от страна на молителите препис) и е прието като писмено доказателство по делото. Съдът намира също, че и при действителната ѝ правна квалификация по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, молбата за отмяна е процесуално допустима – по съображенията, изложени в мотивите към определение № 326/17.09.2019 г. От друга страна, за разглеждането на молбата за отмяна при действителната ѝ правна квалификация по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е необходимо да бъде изискано от първоинстанционния АРС и приложено за послужване по настоящото дело, и цялото дело (под номера на първоинстанционното такова, ведно с всички приложени по него дела), по което е постановено влязлото в сила въззивно решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС. Наред с това, следва да бъде дадена възможност на страните да заявят становищата си по делото, с оглед действителната правна квалификация на молбата за отмяна. Горното налага отмяна, на основание чл. 253 от ГПК, на постановените в откритото съдебно заседание, протоколни определения, с които е докладвана правната квалификация на молбата за отмяна, даден е ход на спора по делото по същество и същото е обявено за решаване, както и насрочване на делото за разглеждането му в ново открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение