Определение № 8548 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2026 г.

ВАССедмо отделение06.08.2026 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

Оставя в сила определение № 971/17.07.2026 г., постановено по адм. дело № 342/2026 г. по описа на Административен съд – Монтана. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Г. П. от [населено място], община Монтана, чрез адвокат Л. Аврамова срещу определение № 971/17.07.2026 г., постановено по адм. дело № 342/2026 г. по описа на Административен съд – Монтана. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото и не е извършил съпоставка между защитимия обществен интерес с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт и засягането на основните права на жалбоподателя. Подробни съображения излага, че предварителното изпълнение на ЗППАМ водело до фактическо ограничаване на правото му на труд, както и до невъзможността за полагане на грижи за семейството му. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът – мл. полицейски инспектор в РУ - Монтана при ОД на МВР – Монтана, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 971/17.07.2026 г., постановено по адм. дело № 342/2026 г. по описа на Административен съд – Монтана, съдът е отхвърлил искането на В. П. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1808-000045/06.07.2026 г. издадена от мл. полицейски инспектор в РУ - Монтана при ОД на МВР – Монтана. На 06.07.2026 г. е издадена ЗППАМ № 26-1808-000045/06.07.2026 г. от мл. полицейски инспектор в РУ - Монтана при ОД на МВР – Монтана за това, че на 05.07.2026г. около 11:30часа в [населено място] с посока на движение от [улица]към [улица]В. П., управлявайки четириколесно превозно средство – модел НВ-ATV250B, син цвят, с рама № L85AG4FN8L1073284, без поставени регистрационни табели на определените за това места, е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), поради което и на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171, т. 1, б. з) гг) ЗДвП временно му е отнето СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че от страна на жалбоподателят не са доказани настъпването на значителна или труднопоправима вреда, в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. С оглед това съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е отхвърлил искането на жалбоподателя. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ № 26-1808-000045/06.07.2026 г. е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да се спре, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с личен автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. В настоящия случай, жалбоподателят не е посочил вреди и не е представил доказателства за такива, които биха настъпили от предварителното изпълнение. С оглед липсата на доказателства за посочените твърдения съдът е бил лишен от възможността да направи преценка относно значимостта на вредите. Представените с частната жалба писмени доказателства, сочещи на действително упражняване от жалбоподателя на трудова дейност, не обосновават различен извод от приетия от първоинстанционния съд. Несъмнено всяко предварително изпълнение от органа може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат. В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би била причинена вреда от затрудненото му предвижване до неговото работно място, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че приложеното експертно решение на ТЕЛК удостоверява здравословно състояние на Е. Г. И., но не установява родствена връзка с оспорващия, общо домакинство, фактическа зависимост от него, конкретна необходимост от транспорт или липса на други лица, които могат да оказват съдействие. Нещо повече – в експертното решение изрично е отбелязано „без чужда помощ“. Следователно медицинският документ сам по себе си не доказва необходимост именно оспорващият лично и чрез управление на автомобил да полага ежедневни грижи. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като необосновано и недоказано, и съответно отхвърлено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

11