Определение № 10453 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9894/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на А. А. М. и С. А. М. и двамата от гр. Сърница, чрез процесуалния им представител адв. Чалъков, против определение № 3286 от 09.07.2026., постановено по адм. д. № 634/2026г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата им против разрешение за строеж № 3 от 13.02.2026г. на главния архитект на община Сърница, за строеж: "магазин за промишлени стоки“ със застроена площ /ЗП/ 51, кв.м. и разгърната застроена площ /РЗП/ 51 кв.м. в УПИ X – 215, кв. 14 по регулационния план на гр. Сърница и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено при неправилното приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че като собственици на съседен имот не се явяват заинтересовани лица по чл. 149 ЗУТ. Посочва, че съдът неправилно е приложил тази разпоредба без да отчете, че разрешението за строеж е касае изграждането на такъв на границата с техния имот УПИ IX – 1067, като при издаването му административният орган се е позовал и на предоставено от тях съгласие за изграждането на обекта на регулационната им граница от 06.02.2013г. В тази връзка навеждат съображения, че съдът е следвало да установи тези обстоятелства и като участник в административното производство, да им признае право на жалба. Искат оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът главният архитект на община Сърница, чрез процесуалния си представител адв. Малинов, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страни, адресати на оспореното определение и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пазарджик е приел, че жалбоподателите не са от кръга на заинтересованите лица, очертан в чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, за които законодателят е приел, че имат право на жалба срещу разрешението за строеж. Съдът е обосновал този извод с факта, че жалбоподателите не са собственици на имот, който да е предмет на оспореното разрешение за строеж, а са собственици на такъв, който граничи с имота, за които е издадено разрешението за строеж. Приел е, че жалбоподателите не попадат в нито една от хипотезите по чл. 149 ал. 2 т. 1 – 4 ЗУТ и в частност в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, която касае изграждането на нов строеж, какъвто е разрешен с оспорения акт. Посочил е, че фактът, че жалбоподателите са собственици на съседен имот е релевантно и обосновава възникването на фигурата на заинтересовано лице по отношение на тях в производството по обжалване на подробните устройствени планове и техните изменение, но не и в производството по обжалване на разрешението за строеж. По тези съображения е приел, че след като не са измежду лицата по чл. 149 ал. 2 ЗУТ, за които е законово предвидена възможността да оспорват разрешението за строеж, то за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването. Поради това е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването на настоящото разрешение за строеж. Видно от същото то е издадено за строеж: "магазин за промишлени стоки“ в УПИ X – 215, кв. 14 по регулационния план на гр. Сърница, а жалбоподателите са собственици на съседния на него УПИ IX – 1067. Правилно съдът се е позовал на чл. 149, ал., т. 1 ЗУТ, според който заинтересовани лица с признато законово право на жалба „в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж“, а в случая се касае за нов строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. По отношение на собствениците или носителите на ограничени вещни права, включително в случаите на извършване на строеж на регулационната линия, право на жалба срещу разрешението за строеж, законодателят не е допуснал. За пълнота правилно съдът е посочил, че възможностите за защита и съответно качеството на заинтересовани лица жалбоподателите биха имали при оспорване на предвижданията на ПУП, но не и по отношение на оспорването на разрешението за строеж. В тази връзка е съответен на закона извода на съда, че жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149 ал. 2 ЗУТ, съответно за тях не е налице правен интерес от оспорването. С оглед на изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски, като същото като доказано /представени са доказателства за сторени такива/ следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,