Решение № 3388 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2025 г.

от ЗВ по отношение на дейности по изземване на наносни отложения и издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗВ по отношение на дейностите по изграждането на укрепителни съоръжения и по почистване на храстовидна и дървесна растителност; г) Да не се допуска почистване извън натрупани наносни коси по бреговете и острови на реката; д) Да не се допуска изземване на инертен материал под нивото на активното дъно на реката; е) Да не се допуска преминаване на транспортни средства през имоти с вид територия земеделска; ж) Дейностите да се съгласуват предварително с „Напоителни системи“ ЕАД клон „Марица“ - гр. Пловдив с оглед съобразяване със стопанисваните от тях съоръжения – диги на р. Марица в участъка. з) Да не допуска депониране на иззети наносни отложения в границите на речните легла, с оглед забраната на чл. 143, ал. 3 от ЗВ; и) На етап процедура по издаване на разрешително, заявителят да представи данни за проведени хидравлични изчисления, с които се доказва, че дейностите се извършват само до възстановяване на естественото състояние/дълбочина на водния обект /в границите на водния обект/ и/или на напречния профил на коригираните участъци; й) Дейности по премахване на растителност да се планират така, че да окажат минимално негативно въздействие. С писмо с изх. № ОВОС-678-6/18.04.2024 г. директорът на РИОСВ - Пловдив е изпратил на „ДИ КЕЙ ФИШИНГ“ ЕООД писмо, с което го уведомява, на основание чл. 5, ал. 1 НУРИОВОС, за приложимата процедура по ЗООС и ЗБР, и за необходимите действия, които трябва да предприеме по реда на Глава шеста от ЗООС. С писмо с вх. № ОВОС-678-7/23.04.2024 г. възложителят „ДИ КЕЙ ФИ-ШИНГ“ ЕООД е внесъл в РИОСВ - Пловдив писмено искане по образец, съгласно Приложение № 6 към чл. 6, ал. 1 НУРИОВОС. С писмо с изх. № ОВОС-678-8/24.04.2024 г. директорът на РИОСВ - Пловдив е изпратил на директора на РЗИ - Пловдив получената документация по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3 НУРИОВОС с искане за мотивирано становище, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2, буква „б“ НУРИОВОС. С писмо е изх. № ОВОС-678-9/24.04.2024 г., на основание чл. 6. ал. 9 НУ-РИОВОС, директорът на РИОСВ - Пловдив е изпратил до кмета на община Раковски и до кмета на с. Чалъкови информацията по Приложение № 2. Искането е било публикувано на интернет страницата на РИОСВ - Пловдив. Под вх. № ОВОС-678-10/29.07.2024 г. е било заведено постъпилото в РИОСВ - Пловдив становище-възражение от „Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО“, ЕИК 115076688. Същото е било изпратено до областния управител на област Пловдив за становище, относно постъпилото възражение, с писмо с изх. № ОВОС-678-11/30.04.2024 г. С писмо изх. № 10-101-1/02.05.2024 г. на директора на РЗИ - Пловдив /заведено под вх. № ОВОС-678-12/02.05.2024г./ е било изразено становище, че при реализирането на инвестиционното намерение, при стриктно спазване на националното и европейско законодателство, не се предполагат съществени отрицателни въздействия върху факторите на околната и жизнената среда, а оттам и риск за човешкото здраве. Под вх. № ОВОС-678-13/09.05.2024 г. в РИОСВ - Пловдив е постъпило възражение от Сдружение „Балканка“ срещу инвестиционното предложение. С писмо с вх. № ОВОС-678-14/10.05.2024 г. от Кмета на община Раковски са били изпратени резултатите от осигурения обществен достъп до информацията по Приложение № 2 към чл. 6 от НУРИОВОС, ведно с приложен Констативен протокол от 25.04.2024г., съставен от длъжностни лица при община Раковски. С писмо с изх. № ОВОС-678-15/14.05.2024 г. директорът на РИОСВ - Пловдив е изискал становище от Директора на БД ,,ИБР“ по постъпилото възражение от Сдружение „Балканка“. С писмо с изх. № ПУ-01-284(6)/12.06.2024г. /заведено под вх. № ОВОС-678-16/14.05.2024г./ от директора на БД „ИБР“ е било изразено становище по възражението Сдружение „Балканка“, според което разпоредбата на чл. 118з ЗВ въвежда забрана за определяне на участъци от реката за изземване на наносни отложения. Посочено е било, че същевременно чл. 118ж, ал. 2 от ЗВ въвежда забрана за изземване на наносни отложения от водните обекти, с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140 от ЗВ. Съгласно чл. 140, ал. 6, т. 1 от ЗВ, междуведомствените комисии установяват необходимостта от изземване на наносни отложения за поддържането проводимостта на речното легло, като областният управител организира и възлага изпълнението на дейностите по почистване, необходими за осигуряване на нормална проводимост на речното легло. Според изложеното в становището, в конкретния случай е било приложено изключението по чл. 118ж, ал.2 от ЗВ поради наличието на Договор с № АСД-12-138/21.11.2022 г. с областния управител на област Пловдив, съгласно чл. 140 от Закона за водите, въз основа на констативен протокол изх. № РД-18-20/04.03.2021 г. от междуведомствена комисия, назначена със Заповед № РД-22-11/04.02.2021 г. на областния управител на област Пловдив и Констативен протокол от междуведомствена комисия от 27.01.2023 г., назначена със Заповед № РД-22-3/20.01.2023 г. на областния управител на област Пловдив. С оглед изложеното по-горе директорът на БД ИБР е посочил, че ИП не следва да се определи като недопустимо, съгласно ПУРБ на ИБР 2016-2021 г., ПУРН на ИБР 2022-2027 г., ЗВ и подзаконовите нормативни актове към ЗВ и поддържа първоначалното си становище за допустимост. С писмо с вх. № ОВОС-678-17/20.06.2024 г. кметът на кметство на с. Чалъкови е информирал, че искането е поставено на информационното табло в кметството на 21.05.2024г. за период от 21.05.2024 г. до 03.06.2024 г., като е представен и Констативен протокол от 17.05.2024 г., съставен от длъжностни лица при кметство на с. Чалъкови. Производството е приключило с издаване на оспорваното Решение № ПВ-88-ПР/2024 г. от 27.06.2024 г. Директорът на РИОСВ – Пловдив е приел, че с оглед местоположението и характера на инвестиционното предложение: „Почистване коритото на р. Марица от напоени отложения, саморасла растителност и укрепване на бреговете, с цел осигуряване на нормална проводимост", в землището на с. Чалъкови, община Раковски в участъка с изрично посочени координати, при реализацията му няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Възложителят „ДИ КЕЙ ФИШИНГ“ ЕООД е бил уведомен, че не е необходимо да се извършва оценка на въздействието върху околната среда по инвестиционното предложение. С Решение № 3213/04.04.2025 г. по адм. дело №1470/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив е била уважена жалбата на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО против Решение № ПВ-88-ПР/2024 г. от 27.06.2024 г. на директора на РИОСВ - Пловдив, като по същество е било прието, че ответният административен орган не е извършил дължимата проверка за допустимост на инвестиционното предложение спрямо режима на дейностите в защитените зони, съобразно регламента на чл. 12 от Наредбата за ОС. Съдът е приел, че не се установявало по делото крайната оценка на директора на РИОСВ, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже отрицателно въздействие върху защитените зони и не е необходимо провеждане на процедура по оценка за съвместимост, да е обоснована в резултат на попълнен Контролен лист и включените в него критерии, съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС и съответно административният орган да е дал конкретни указания за начина на процедиране. Изложени са били мотиви, че освен това нямало данни при вземане на решението ответникът по жалбата /органът/ да е извършил преценка за това свързано ли е непосредствено инвестиционното предложение и необходимо ли е то за управлението на защитените зони, в които попада и още повече има ли други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, които заедно с процесното могат да окажат отрицателно въздействие върху защитените зони. Съдът е приел също, че в случая, от страна на ответника не е била извършена също преценка за вероятната степен на въздействие на процесното ИП върху конкретните местообитания и/или видове - предмет на опазване в защитените зони и не са били обсъдени критериите, посочени в чл.16 от Наредбата за ОС. Преценено е било също, че контролът, който държавата следва да осъществява на основание чл. 140 ЗВ върху водните обекти, така както е предвидено изпълнението на дейностите по чл. 138, ал.4 от Закона за водите, не отменяло спазването на ограниченията по чл. 118з, ал. 1 от същия закон, а нормата на чл. 118з, ал.1 ЗВ е императивна. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на изискуемите положителни и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съд е събрал всички значими за правилното решаване на спора доказателства като не е допуснал съществени процесуални нарушения, но при проверка на материалната законосъобразност на оспорения административен акт е тълкувал и приложил относимите материалноправни норми неточно, което е довело до постановяване на необоснован и неправилен по същество съдебен акт. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 ЗООС, ОВОС се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, съгласно Приложение № 1 и № 2 от същия закон. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗООС, оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 се съвместява с процедурите по изготвяне и одобряване на инвестиционното предложение по реда на специален закон. В съответствие с чл. 82, ал. 5 ЗООС, оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3, или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение. В контекста на горецитираните разпоредби следва да се има предвид, че реализирането на инвестиционните предложения включва отделни етапи, през които същите преминават. Всяко инвестиционно предложение, в зависимост от неговия характер, преминава през отделни етапи на съответните приложими за него процедури по реда на специални закони, които са различни. В тази връзка, прилагането на горепосочените разпоредби на ЗООС следва да е съобразено с конкретното инвестиционно предложение и изискванията на специалния закон за неговото одобряване/разрешаване. Инвестиционните предложения се категоризират по отношение на административните актове, чието издаване е необходимо за тяхното осъществяване, след влизане в сила на решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС или решението по ОВОС. Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 и т.2 ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за: 1. инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2; 2. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда, като в ал.4 на същата разпоредба са посочени критериите на които се обосновава административният орган, за да реши дали да се извършва или не ОВОС. В конкретния случай, директорът на РИОСВ - Пловдив е спазил посочените в НУРИОВВОС и ЗООС административнопроизводствени правила - налице са уведомявания на органите, посочени в чл.2 и чл.4 от Наредбата за ОВОС, осигурена е била възможност на заинтерисованите лица да изразят становището си по инвестиционното намерение, като отделно от това не е налице твърдяното нарушение на чл.31 ал.4 ЗБР вр. чл.40 ал.3 и ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони. На практика първоинстанционният съд е приел за безспорно, че касаторът е извършил необходимата административна дейност и проучване дали процесното инвестиционно предложение ще окаже въздействие върху защитените зони, но неправилно е обосновал извод, че органът не е попълнил Контролен лист и включените в него критерии съгласно Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредбата за ОС, като органът не е дал конкретни указания за начина на процедиране. В тази си част решението на първоинстанционния съд е необосновано, което влече и неговата материална незаконосъобразност. Оспореният административен акт е издаден както в резултат на проведена процедура по чл.81 и сл. ЗООС, така и в резултат на проверка за съвместимост съгл. чл.31 ал.4 ЗБР. По силата на чл.38 от Наредбата за оценка за съвместимост, същата се извършва едновременно чрез процедурата по ОВОС - в конкретния случай е установено от преписката, че е била извършена преценка за допустимостта на предложението, както и за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони, в които попада инвестиционното предложение. Съгласно раздел III от Наредбата за ОС, не се предвижда изготвянето на контролен лист за инвестиционни намерения, които подлежат на съвместима процедура. Тези контролни листове се изготвят по образец съгласно Приложение № 1 към чл.2 ал.1 ПЗР на Наредбата за ОС, но в случая процесното инвестиционно предложение попада в обхвата на т.2 б.В от Приложение № 2 към ЗООС. Ето защо и доводът на АС - Пловдив, че органът е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, в случая е необоснован. От друга страна, неправилен е изводът на първоинстанционния съд и по отношение на нарушението на чл.118 з от Закона за водите /ЗВ/. Тази норма касае забрана относно мястото на изземване на наносни отложения, който не се определя в участък, където същите са разположени след язовирни стени или бентове на 500 м надолу по течението на реката или до първия непресъхващ приток, когато той е на разстояние повече от 500 м от съоръжението. Приложима в случая, както правилно е посочил административният орган, е нормата на чл.118 ж от ЗВ, който не разрешева изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл.140 от ЗВ. Процесното инвестиционно предложение попада в обхвата именно на чл.140 от ЗВ, тъй като предвижда почистване на речното корито на р.Марица от наносни отложения и саморасла растителност, с цел защита от вредното въздействие на водите. В случая приложението на тази разпоредба се обосновава и от заключението на междуведомствената група, назначена със заповед на областния уппавител, видно от което „в дясната част на реката има образувани остров и полуостров от наносни отложения, които стесняват реката и изместват водното течение към ляв бряг, в резултат на същото е навлязло в земеделски имоти в землището на с.Чалъкови и е отнело значителна част от тях“. Изложеното обосновава извода, че инвестиционното предложение е изготвено с цел защита от вредното въздействие на водите, съобразно чл.138 и чл.140 ЗВ, като в резултат на реализирането му се постига нормална проводимост, а не се определят места за изземване на наносни отложения с цел стопанска дейност, каквото е изискването по чл.118 з т.1 ЗВ. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и при изяснената фактическа обстановка, визирана по – горе, да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли жалбата на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО против административния акт. С оглед изхода на спора и при своевременно направено за това искане от касатора - директора на РИОСВ - Пловдив, следва да му се присъдят разноските в производството - за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150 лв за всяка от двете съдебни инстанции, както и сумата от 70 лева държавна такса за касационното производство или общо 189,17 евро. Касаторът Ди Кей Фишинг ЕООД също има право на разноски в производството, с оглед изхода на делото и своевременно представения за това списък по реда на чл.80 от ГПК, в размер на 1000 лв за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 370 лв заплатена държавна такса или общо 700,46 евро. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение