Определение № 55 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 586/2012 г.

Производството е по чл.233 ГПК. Върховният касационен съд е сезиран с частна касационна жалба от „БГ П.”Г., [населено място], чрез адвокат С. С., с вх.№8020/09.08.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена чрез „Е. експрес” на 08.08.2012 г., срещу Определение №1463 от 12.07.2012 г. по ч.гр.д.№2500/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е потвърдено Определение №3385/21.05.2012 г. по т.д.№1212/2011 г. на Софийския градски съд, ТО,6-15 състав, с което, поради недопустимост, е прекратено производството по делото по исковете, предявени от частния жалбоподател срещу [фирма]. С молба вх.№398 от 16.01.2013 г. ищецът „БГ П. Г.”В. прави отказ от всичките предявени искове, чрез Х. Г. Г., в качеството му на управител на дружеството, както и в качеството му на пълномощник на другия управител К. Х.-Л., по силата на представено пълномощно от 14.01.2013 г., съдържащо и изричното упълномощаване за отказ от исковете по т.д.№1212/2011 г. на Софийския градски съд, ТО, 6-15 състав. Подписът на представителя Х. Г. Г., положен в качеството му на законен представител и представител по пълномощно, е нотариално заверен на 15.01.2013 г. от нотариус К. Б., с район на действие Софийския районен съд, с рег.№150. С подадената частна касационна жалба е пренесена висящността по спора за допустимостта на предявените искове пред ВКС. На основание чл.233, изр.трето ГПК касационната инстанция е длъжна да обезсили обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Софийския градски съд, поради направения отказ от исковете, от което следва, че и ВКС трябва да прекрати производството по тях. Предявеният от ответника [фирма] насрещен иск под условие не е приет и съдът не се е произнасял по него. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд