Определение № 435 от 29.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1726/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу второ разпореждане по в.гр.д. № 3559/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което по искане на Х. Н. П., действащ със съгласието на майка си С. Г. П., е издаден изпълнителен лит с дата 27.03.2012г. за лихва за забава върху частта от главницата в размер на 15 000 лева след дата 17.03.2011г. Частният жалбоподател поддържа, че издаденият изпълнителен лист не съответства на диспозитива на влязлото в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд след допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка. Ответникът Х. Н. П., представляван от адв. К. Н., оспорва частната жалба. Поддържа, че същата е просрочена, тъй като дори и на жалбоподателя да не е било връчено съобщение за разпореждането, той е бил косвено уведомен за размера на задължението му по удържаните думи. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Настоящият състав намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, тъй като на жалбоподателя не е връчена покана за доброволно изпълнение за задължението по втория изпълнителен лист, разпореждането за чието издаване се обжалва. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С влязло в сила решение № 311 от 29.02.2012г. по гр.д. № 3559/2012г. на САС, ГК, 1 състав е отменено решение от 15.07.2011г. по гр.д. № 9796/2009г. на СГС, ГК, 8 състав в частта за отхвърлянето на иска за разликата над 15 000 лева до 50 000 лева и в частта за присъдените разноски на ищеца, на адв. К. Н. и на ответника и вместо това е осъдил [фирма] да заплати на Х. Н. П., действащ със съгласието на майка си С. Г. П., още 45 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 24.09.2009г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното плащане на сумата, както и 300 лева разноски по делото, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която законната лихва върху сумата от 15 000 лева е присъдена до 17.03.2011г. и в частта за отхвърляне на иска за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева. С разпореждане от 06.03.2012г. съдът е разпоредил на ищеца да се издаде изпълнителен лист за присъденото обезщетение. В изпълнение на това разпореждане на ищеца е издаден изпълнителе лист за сумата 60 000 лева, ведно със законна лихва от 24.09.2009г.. С решение № 454 от 22.03.2012г. е допусната на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като вместо още „45 000 лева” се чете: „35 000 лева”. Разпоредено е да изиска от ЧСИ М. Д. издаденият по делото изпълнителен лист, за за бъде обезсилен за сумата над 50 000 лева. С разпореждане от 27.03.2012г. съдът е обезсилил издадения изпълнителен лист и е разпоредил за се издаде нов за сумата 50 000 лева. В изпълнение на това разпореждане на ищеца е издаден изпълнителен лист за сумата 50 000 лева, ведно със законната лихва от 24.09.2009г. до окончателното изплащане. В настоящото производство не е спорно обстоятелството, че с постановеното първоинстанционно решение на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 15 000 лева, ведно със законната върху сумата, считано от 24.09.2009г. до 17.03.2011г., а с въззивното решение му е присъдено обезщетение в размер на още 35 000 лева, ведно със законната лихва от 24.09.2009г. до окончателното плащане на сумата. Издаденият изпълнителен лист не съответства на диспозитива на влезлите в сила решения, тъй като в него е включена законна лихва върху присъдената от първоинстанционния съд част от обезщетението в размер на 15 000 лева и за периода след 17.03.2011г., без да е присъдена лихва за този период. Поради това разпореждането за издаване на изпълнителен лист в посочената му част следва да бъде отменено и искането следва да бъде отхвърлено, а издаденият изпълнителен лист за тази част от законната лихва следва да бъде обезсилен. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,