Определение № 3675 от 03.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 792/2026 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С постановеното по делото определение № 2207/28.04.2026 г. настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане касационната жалба на Г. Н. А. и А. Н. В. срещу въззивното решение № 202/01.12.2025 г. по възз. гр. дело № 318/2025 г. на Бургаския апелативен съд, и е прекратил производството по делото. Със същото определение съдът е осъдил касаторите А. и В. да заплатят на ищеца (ответник по касационната жалба) А. И. К. сумата 1 500 евро, представляваща разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в образуваното касационно производство. Жалбоподателите Г. А. и А. В., чрез процесуалния си пълномощник адв. В. В. са подали по реда на чл. 248 от ГПК молба за изменение на горното определение в частта му за разноските, като са направени искания да не се присъждат такива в полза на ищеца или същите да се намалят до размер от 200 евро. Първото искане се обосновава с доводи, че ако въззивният съд не бе дал погрешни указания, че решението му подлежи на касационно обжалване и не бе изпратил делото на ВКС, то никоя от страните нямало да направи разноски за касационната инстанция. Във връзка с второто искане се излагат съображения, че присъденият размер на разноските е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Насрещната страна – ищецът А. К., в отговора на молбата, подаден чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. К., излага доводи за неоснователност на молбата, като поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение било съобразено с критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. Съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна по делото; направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е също своевременно. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Направеното с нея искане, изобщо да не се присъждат в полза на ищеца, сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, е неоснователно, тъй като не намира опора в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, направените от ответната страна разноски се дължат от насрещната (активната) страна и при прекратяване на производството по делото, в случая – на касационното такова, в което ищецът има качеството на ответник по касационната жалба на молителите. Доводът на последните, че ако не били погрешните указания на въззивния съд относно обжалваемостта на решението му, никоя от страните нямало да направи разноски, също е неоснователен, тъй като независимо от тези указания, решаващата преценка за подаването или не на касационната им жалба е тяхна и на процесуалния им пълномощник, още повече, че в случая те са подали и частна жалба срещу прекратителното определение на настоящия състав на ВКС, в която развиват подробни (макар и напълно несъстоятелни, а част от тях и некоректни – за посочена от страна на ищеца цена на исковете над 5 000 лв.) съображения за обжалваемост на постановеното по делото въззивно решение. Частично основателно е обаче искането на молителите за намаляване, поради прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, на присъдените в полза на ищеца, разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1 500 евро. При извършената преценка за това съдът съобразява критериите по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, към които препраща чл. 78, ал. 5 от ГПК, а именно: Касационното производство се характеризира с много ниска фактическа и правна сложност. Същото се е развило само в едно закрито (без участието на страните) съдебно заседание, в което служебно е констатирана процесуалната недопустимост на касационната жалба и същата е оставена без разглеждане. В рамките на касационното производство защитата на ищеца се изчерпва единствено в изготвянето и подаването на отговора му на жалбата, който макар и да е значителен – съответен по обем на касационната жалба и на изложението към нея, съдържа само съображения за неоснователност на жалбата и за липса на основания за допускане на касационно обжалване (съществената част от които е основана на буквално цитирана практика на ВКС), без да е взето становище относно процесуалната допустимост на жалбата. Така очертаната по вид, обем и качество, извършена от адвоката-пълномощник работа, от своя страна сочи на нивото на неговата квалификация, специализация и опит, като последният от друга страна включва най-малко петгодишен юридически стаж – аргум. от чл. 24, ал. 2 от ЗАдв. При преценката на защитавания с отговора на касационната жалба, засегнат по делото материален интерес на ищеца, съдът взема предвид от една страна много ниската цена на всеки от двата иска по чл. 40 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – от по 440.90 лв., а от друга – съразмерната на признатата с влязлото в сила въззивно решение легитимация на ищеца – до размер от 1/3 идеална части от процесния имот – значителна сума от 108 733.33 лв., като част от общата пазарна стойност от 326 200 лв. на целия процесен имот към 16.10.2019 г., установена от въззивния съд с помощта на вещото лице по делото, което основателно се изтъква в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК. Съдът съобразява и обстоятелствата, че ищецът е упълномощил адв. К. още пред първата инстанция – в процеса на отстраняването на нередовностите на исковата молба, респ. – още оттогава адвокатът познава развитието на делото, както и че за изготвянето и подаването на отговора на касационната жалба той е разполагал с едномесечен срок, като не е налице спешност при извършването на това процесуално действие. Неоснователно е позоваването от страна на ищеца на фактическата и правна сложност на производството пред първата и въззивната инстанция. В заключение съдът намира, че присъдените с определение № 2207/28.04.2026 г. – в тежест на молителите, респ. – в полза на ищеца, разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 1 500 евро, се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като сумата 350 евро съответства на очертаната по-горе, ниска фактическа и правна сложност на случая, предвид и обема на положения от процесуалния пълномощник на ищеца труд по осъществяване на защитата му в касационното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5, изреч. последно от ГПК обаче, направените от ищеца прекомерни разноски следва да се намалят до размера на заплатеното от самите молители-касатори, адвокатско възнаграждение на процесуалния им пълномощник, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.12.2025 г. (лист 27 от делото), а именно – на сумата 2 000 лв., която следва да се превалутира и закръгли съгласно чл.чл. 11-13 от ЗВЕРБ, при което същата възлиза на 1 022.58 евро; респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 от ГПК, постановеното по делото определение в частта му за разноските. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение