Определение № 2398 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1570/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Г. В. В., понастоящем в Затвора Ловеч, чрез назначения му процесуален представител адвокат Я. против въззивно определение № 1878 от 22.12.2023г. по в.ч.гр.д. № 780/2023г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено определение № 4969 от 1.11.2023г. по гр.д. № 4778/2023г. на РС Плевен за оставяне без уважение на искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Настоящият частен жалбоподател е предявил на 21.08.2023г. срещу И. В. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 10 000лв. Представил е и нарочна молба с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. Към молбата е приложена декларация за имуществено състояние, в която молителят е декларирал, че не получава месечен доход, не притежава влогове, не притежава дялове и акции в търговски дружества, не упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги или селскостопанска дейност. Има сключен брак, но няма информация за получавания от съпругата му доход. От 13 години изтърпява наказание „лишаване от свобода“в Затвора. Ответник е по висящо дело, образувано от КОНПИ, във връзка с което притежаваното от него имущество е възбранено и запорирано. Има дългове и дължи данъци. Молбата е оставена без движение – с разпореждане № 11587 от 13.10.2013г. – като съдът е изискал четири броя справки – от директора на Дирекция „Регистри“при управление „Банково“ при БНБ за откритите банкови сметки на лицето, от Агенция по вписванията относно притежаваните недвижими имоти, от Търговския регистър относно участието на лицето в търговски дружества и от ГД „Изпълнение на наказанията“ относно наличните суми в сметката на Г. В. към датата на подаване на исковата молба. След получаване на справките, РС Плевен е постановил определение № 4969 от 1.11.2023г. по гр.д. № 4778/2023г., с което е оставил без уважение искането на молителя за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото. Мотивите му са, че Г. В. „притежава значително по обем имущество, което макар и запорирано/възбранено не го е лишило от възможност да реализира доходи от него“. Посочил е, че наложените възбрани и запори възпрепятстват извършването на действия на разпореждане, но не и на действия по управление, а в случая е приел за установено, че той е сключил анекс през 2020г., към договор за наем, в който - за обект във [населено място] - е уговорена наемна цена от 1 200лв., за който договор няма данни да е прекратен. Освен това е приел, че за молителя съществува възможност да поиска – при установена нужда от средства за заплащане на разноски по дела – да бъдат освободени активи, върху които са наложени обезпечителни мерки. Преди постановяване на това определение, РС Плевен е постановил определение № 4185 от 18.09.2023г. за прекратяване на производството и изпращането му по компетентност на Административен съд Плевен. Определение № 4969 от 1.11.2023г. на РС Плевен е потвърдено със сега обжалваното определение №1878 от 22.12.2023г. по в.ч.гр.д. № 780/2023г. на Окръжен съд Пловдив, който е възприел изложените в него мотиви. Допълнително е посочил, че се касае за държавна такса от 15лв., а жалбоподателят освен, че получава наем, още и притежава дял от регистрирани и действащи търговски дружества, като запор е наложен само по отношение на част от тях. Освен това, въз основа на получена информация от Затвора е установено, че той е получил /чрез трансфери/ средства в размер на 150лв. за периода 1.08.2023г.-23.08.2023г., от които за лични нужди е разходвал 149.14лв., а след това не е получавал приходи. Касае се за лице, което като изтърпяващо наказание „лишаване то свобода“, няма разходи за храна, отопление, вода и други консумативи. Крайният извод е за липса на предпоставките по чл.83,ал.2 ЗЗД, доколкото не се касае за лице, което реално няма средства и не може да се снабди с такива. ОС Плевен,със свое определение № 249 от 5.02.2024г., въз основа на идентична на подадената пред РС Плевен декларация, е приел, че молителят не разполага с необходимите средства за да упълномощи адвокат, който да осъществи процесуално представителство пред ВКС, поради което му е предоставил правна помощ чрез безплатна адвокатска защита за изготвяне и подписване на частна касационна жалба. Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /изискуеми съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/ по следните въпроси: 1. При постановено прекратяване на производството по делото на основание чл.118, ал.2 ГПК, без произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса и разноски, следва ли съдът да изисква делото от Административния съд, на когото вече го е изпратил, за администриране на частната жалба?, 2. Дължи ли произнасяне по искането по чл.83, ал.2 ГПК съдът – в рамките на молбата, с която е сезиран или може да се произнася по това искане – с оглед администрирането на подадена частна жалба срещу прекратително определение поради неподсъдност?, 3. Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК – към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаването или към друг момент?, 4. Преценката по заявеното искане по чл.83, ал.2 ГПК, следва ли да се изчерпва само с таксата за подадената частна жалба или касае цялото производство?, 5. При преценката си предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, дължи ли съдът преценка на всички релевантни обстоятелства? и 6. Относно възприятия от съда подход да съотнася размера на такса от 15лв. към установените материални възможности на молителя. Позовава се на влезли в сила актове, с които – по други производства - жалбоподателят е бил освобождаван от внасяне на държавна такса и разноски. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси от № 2 до №5, доколкото са от значение за изхода на спора, свързани са с решаващите мотиви на съда и са разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК. Съгласно същата, съдът извършва преценката си - въз основа на представените от страната доказателства за изискуемите се обстоятелства, които са примерно изброени в закона /възраст, доходи на лицето и на членове неговото семейство; имущественото му състояние, съобразно удостовереното в представената декларация, семейно положение; здравословно състояние, трудова заетост/. Преценката, дали молителят разполага с достатъчно средства, се прави към момента на искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, като съдът не може да обоснове извода си с евентуални и хипотетични възможности за реализиране на доход. Освен това, освобождаването от заплащане на държавна такса касае цялото производство, като не следва – подобно искане за отправя към съда всеки път, когато се изисква събиране на държавна такса. Съобразно така даденият отговор на поставените въпроси, постановеният въззивен акт е неправилен. Следва да се има пред вид, че искането за освобождаване е направено с исковата молба и изисква от съда преценка дали ищецът разполага с достатъчно средства за заплащане на държавни такси за цялото производство по делото. В случая е установено, че към 21.08.2023г. /дата на подаване на исковата молба и на искането/ молителят вече е изтърпявал наказание лишаване от свобода в продължение на повече от 12 години /от 21.10.2010г./ През този период от време той не е работил. Получил е - съгласно удостовереното от администрацията на Затвора- трансфер от 150лв. за периода 1.08.2023г.-23.08.2023г., от които към крайната дата /23.08.2023г./ са му останали 6.86лв. и след това не е получил никакви средства. Той е декларирал, че, не притежава дялове и акции в търговски дружества, не притежава МПС и парични влогове. Настоящият съдебен състав не възприема извода на въззивния съд, че от обстоятелството, че са запорирани само част от дяловете на молителя в регистрирани и действащи търговски дружества, следва че той притежава дялове, които може да осребри, защото доказателства, от които да се изведе подобен извод - по делото не са налични. Няма доказателства и че Г. В. получава ежемесечен наем от 1 200лв. Справката от администрацията на Затвора не установява постъпването на подобна сума, а и следва да се отчете, че – видно от справката от Агенцията по вписванията, притежаваните имоти са в съсобственост със съпругата на молителя, за която той е декларирал, че не поддържа връзка. Така установените данни, безспорно сочат на невъзможност за заплащане на дължимите такси и разноски, поради което подадената молба е основателна и следва да бъде уважена. Според настоящият съдебен състав – обстоятелството, че молителят изтърпява наказание „лишаване от свобода“, изключва възможността да е правилен извода на съда, че представената от Агенция за вписванията Ловеч справка, съдържаща описание на възбранени недвижими имоти, на 144 страници, е относима и въз основа на нея може да се изведе извод, че лицето разполага с възможност да извлича доходи от същите, към момента на предявяване на искането. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение